Чели ли сте скоро Йовков? И аз не бях. Но се присетих за някои любими разкази като "Мечтател". Там старият ерген Боянов живее в пощенска станция-страноприемница на границата и от един бегъл епизод с интересна жена успява да си изгради цяла вселена от илюзии. Госпожица Вяра преминава през живота му като белите коне на кираджията Ак Яхя и също като тях оставя облак мечтателен прах след себе си. "Една вихрушка се повдигна сред пепелището на мегданя и като някое фантастично дърво, израснало за миг из земята, изправи се и се извиши нагоре". Така започва "Съд", където Мустафа Ешреф Токмакчията преобръща представите си за миналото на един съдебен процес за две ниви... виждайки дъщерята на обичана някога жена. Той гони призраци в паметта си, заслушва се в шума на опустялата си къща, "сладка мъка свива сърцето му". И решава да излъже, превърнал избледнелия образ на една жена в просветление. Но един разказ винаги ми звучи ритуално като молитва. "Песента на колелетата". Сали Яшар, прочутият майстор на пеещи каруци, седи на пейката на свечеряване, гледа почернялото поле, мисли си какъв себап /добрина, благодеяние/ да стори и не след дълго наблизо минава пазачът Джапар. "Добър вечер, Сали уста - казва Джапар, като се спира и цигарата светва в устата му. - Каква месечина, таман бели коне да крадеш". На едно друго място беззъбият и гологлав Серафим ляга да спи насред площада пред Енювото кафене и подарява на непозната жена спестените за ново палто пари от цяло лято работа на керемидарница. Старото палто е излиняло и цялото цялото в кръпки. Но Серафим казва: "...ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може да се представя и пред бога. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно..." И се усмихва.
Йовков е спирка за душата. Думи, които днес няма да намерите никъде. Постъпки толкова крехки, че биха се разпаднали, ако някой от нас се надсмее на наивизма им. Йовков е изкусен ловец на истории, писецът му се движи по онази тънка линия между реално и невидимо, че се питаш наистина ли е имало такива хора? Излизайки от шаблона за "бялата лястовица", си мисля, че Йовков е недокрай разгадан. Но днешното време не търпи подобни истории. А може и да не съм съвсем права. Костадин Бонев снима филм за Йовков.
Йовков е спирка за душата. Думи, които днес няма да намерите никъде. Постъпки толкова крехки, че биха се разпаднали, ако някой от нас се надсмее на наивизма им. Йовков е изкусен ловец на истории, писецът му се движи по онази тънка линия между реално и невидимо, че се питаш наистина ли е имало такива хора? Излизайки от шаблона за "бялата лястовица", си мисля, че Йовков е недокрай разгадан. Но днешното време не търпи подобни истории. А може и да не съм съвсем права. Костадин Бонев снима филм за Йовков.
Коментари