08 август, 2007

вещи от миналото

Напоследък твърде много обръщам внимание на вещи, които след време ще изчезнат. Разгледах със закъснение "Инвентарната книга на социализма", в която Яна Генова и Георги Господинов събраха в снимки мили картинки от едно време - албумче от отдавна изчезнали образи, които изграждаха материалната матрица на няколко поколения. Някои от тези вещи може още да ги има - по селските тавани и дворове, а и в панелните мазета. На Демир Баба Текке, на входа на светилището, до кладенчето Беш пармак/Петте пръста/ виси закачено метално канче от онези, без които навремето не се тръгваше за хижа или на път. На фона на днешната култура на чашката за еднократна употреба, това канче изглежда като истински ветеран. И се замислих за изчезващите вещи, които още се срещат, тук-там в градския пейзаж и ме карат да се усмихвам: плетени вълнени чорапи, домашен конфитюр или туршия, продавани на тротоара на централна улица, билки и подправки - домашно опаковани. Вероятно след време няма да ги има и металните контейнери за варена царевица с издигаща се пара над тях. И бабите с гевреците, които едва се качват на трамвая, за да стигнат до тяхната спирка по месторабота. Сигурно няма да го има и летния квартален керван със старата лада, дините и платнище, намятано нощем върху тях. Помня, че преди време обичах да минавам оттам по тъмно - продавачите като тъмни силуети седяха до късно и огънчето от цигарите им се забелязваше отдалеч. Преди седмици в едно планинско село, под крайпътна сянка, видях гордо поставена върху метални каси от лимонада задна седалка от кола. Хем си на сянка, хем комфортът да седиш на меко и да следиш селската хроника е гарантиран:) Обичам да разглеждам селски долап - от онези светли дървени шкафове, които определяха задължителния облик на една кухня - кухня от моето детство и от детството на онези преди мен. Какви ли не забравени вещи си живеят остатъчен живот, а редом с тях - модерните примеси от днешния ден: пакетче 3 в 1, кафемашина, зарядно за мобилен телефон. И не мога да забравя как преди много години беше много модерно и практично пощенската кутия пред селската порта да бъде от... термос. Използваше се външната шарена част, а "Работническо дело" винаги беше на сухо, когато завали. Тези образи ме връхлитат като стари истории, останали на дъното на паметта, като гъста утайка на дъното на чашата, която не може да изтече, а само изсъхва. Малко като "Разговорите от изпуснатия влак" на Калин Донков, минали истории, търсещи своето местенце и днес.

Няма коментари: