Има нещо много особено в интервюто или портрета на известен човек, когато не го гледаш по телевизията. Като читател или слушател трябва да ти "подадат" описание, малко атмосфера, малко детайли, за да си го представиш. Да видиш неща, които и журналистът е видял, а не просто да прочетеш въпросите и отговорите. Вестник "Политика" препечатва от "Обзървър" среща с Джон Малкович. Започва със спомен на автора за Малкович отпреди 14 години, посочва мястото на срещата - Шепъртън студио, където той довечера "ще играе със същия раздърпан бял пуловер, с който е облечен, докато си говорим". А после впечатления като "той говори, сякаш е невероятно стар, всъщност е само на 53" преливат в цитати. Ефектът от това е, че в края на страницата имаш невероятно плътна представа за този човек, постигната с факти и емоция. Какво се случва в българската преса? Тя страда от синдрома да гони скандалното за сметка на информацията. Тя предпочита да жълтее, отколкото да навлезе в дълбочина. В повечето случаи четеш интервюта - въпросите са с по-тъмен шрифт, а някъде има снимка в едър план, направена от фотографа на вестника или списанието. Рядко ще попаднеш на портрет, с интересни архивни снимки, защото портретът иска и умение да се разказва, повече думи, повече background. Нашите печатни медии са все още истерични и бързат. Дори когато става дума за шоу или култура, пишат повърхностно и схематично, спестяват ти детайла. Както каза колега: западните медии информират, а нашите се движат основно по конфликтни линии. И не могат да се "отпуснат", когато трябва да излязат от горещите сюжети на деня. Не говоря за издания като "ЛИК" или "Култура", а за ежедневната преса /с малки изключения като "Дневник"/, защото нейната публика, дори в мрежата, е най-пъстра. Тук когато ежедневник покани човек на изкуството, неизменно започва да го бута към политиката. "Ама, какво мислите за ГЕРБ?" Тотално размити граници. С две думи, липсва ми онова описание на грейналия поглед на Джон Малкович, гледането му в тавана и раздърпания му бял пуловер.
Блог за невидимите граници между нещата: като доброто капучино, което е сладко, но едва загатнато нагарча
Коментари