чалга-ефект

"Като чуеш Горан Брегович, кракът ти без да искаш започва да потропва". Това точно определение на един познат ми идва наум, когато виждам определящата дума в днешния медиен поток - чалга. Напоследък ми върви да цитирам поппевици. "От 17 години държавата ни е една абсолютна чалга и не е случайно представители от чалгата да влизат в политиката. Всеки влиза в политиката с цел да вземе каквото и колкото може и да се оттегли, както е в чалгата", казва Кристина Димитрова по повод това, че Митко Пайнера си прибра обратно кандидатурата за местните избори, подтикнат от Бойко Борисов. Самият той обобщи: "Не мога да заложа партията срещу чалгата". А според медийния експерт Георги Лозанов, който полифонично коментира всякакви теми и жанрове, "кандидатурата на Митко Димитров изцяло отговаря на състоянието на българската политика и на очакванията на аудиторията към масовите партии. В последните години политическите идеи тръгват по-скоро от чалгата". Изведнъж политиката се разграничи от чалгата, стана им криво на политиците, че вече кой ли не се пробва на този изтъркан от дългогодишни вражди, празнодумства и евтин блясък терен. Ето и Митко Пайнера. Преплитането на чалгата и политиката и 10-те разлики между тях са част от по-големия въпрос - доколко чалгата стана нещо по-дълбоко от масова култура. Доколко трайно се вплете в нагласите и светогледа на "електората". Дали все повече българчета научават първо разни чалга парчета, а после някой им казва кой е Дебелянов. Защото ако е така, не само Дебелянов няма да им е интересен, но няма и да искат да прочетат нещо по-ново: Петър Караангов, Христо Фотев... Пред стихотворението на Георги Господинов "За русите жени" ще предпочитат някоя руса чалга-жена. Ефектът от чалгата ще бъде видим след години. Радиото на тролейбусния шофьор, настроено на "Сигнал+" е по-малкият проблем - местиш се по-назад, където не се чува. По-важно е как чалгата ще отлежи във времето. Иначе си мисля, че Горан Брегович е по-полезен с музиката, която прави, от нашите политици.