23 август, 2007

има ли екшънът втори план?

Не обичам екшъни. Но имам няколко любими. Които правят крачка встрани от безмозъчната схема "бой, бой и още повече бой". Последният такъв пример в екшън-стилистиката на днешното кино е Борн. Самоличността, превъзходството и ултиматумът. И заради въпросите за паметта и цената, но и заради винаги присъстващия "втори план" - този герой не е еднопластов, свъсен и непроницаем като повечето силни момчета, които само стрелят. Има колебание, има търсене, има самоизмама. Добре е като се виждат повече неща - и страхове, и сълзи някакви. Добре е, когато сценаристите се напънат да измислят и друг екшън-мотив, освен отмъщението. Матрицата на безгрешно удрящия, който е виртуоз на пътя, мачка всичко наред и оцелява след авто-салто-мортале, тук е най-малката причина да гледаш. Дори камерата, която превръща филма в един по-дълъг клип и се "врязва" в сюжета като отделен участник, е повод да се загледаш. Има красиви екшъни. В които забравяш за задължителната купчина мъртви тела. Просто различни. Като "Жега" или "Казино роял". Насреща е и Мат Деймън - непредвидим като повечето си герои. Изтриващ детските ми спомени за Ричард Чембърлейн като Борн. Мат Деймън в тъмни дрехи и слушалка на hands free, която не пада от ухото му, въпреки нестихващия екшън. И се ориентира безгрешно в който и да е град на света:)

1 коментар:

majschi каза...

mnogo gotino pischesch