пренасочване на гнева

Софийските ремонти разместиха трафика и спирките на транспорта като игра на "Не се сърди човече" - има пионка, няма пионка, има спирка, няма спирка. Че хората не са длъжни ежеминутно да следят медийната информация за менящите се спирки на градския транспорт, е ясно. Но че изчезват ламинираните табели, които се ветреят по постоянни и временни спирки, си е чист български феномен. Нарича се "изместване на гнева". Трябва някой/нещо да "отнесе" яда на онзи, който не се е информирал навреме, който закъснява, който си търси оправдание. В случая изчезва табелката и никой след теб не може да прочете посланието на градския транспорт до редовия пътник...Проблемът за реализирането на гнева е стар народопсихологически проблем. Българинът трупа напрежение в работата, което си "донася" у дома или обратно - домашното напрежение се проявява в службата. Затова често на работа е начумерен и свадлив, а домашното насилие за мнозина е ежедневие. А умението да живееш в мир със себе си и света наоколо означава и да не късаш табели, които не са написани само за теб. И да се държиш нормално в работата, независимо от личните натрупвания. Да не си гасиш фасовете в саксии с цветя, като излезеш на пътя да не се мислиш за безсмъртен. Да не ти "пречат" копчетата за асансьора така че да те карат да ги гориш или чупиш. Странно нещо е гневът на българина - все завива в изненадваща посока. Драскаме по стените, но не гласуваме на избори, много сме гласовити по форумите в мрежата, но големи антивоенни и екодемонстрации не можем да направим. Ядосваме се на чиновници, дето трябва да са свършили нещо, но не са, обаче нямаме време да пишем жалби и да се оплакваме по официалните пътища. И като се случи някаква делнична неприятност - първо се обаждаме на някой приятел - да си поизлеем гнева. А колегата от "Дневник" Симион Патеев описва в блога си съвсем пресен случай с брутална "схватка" между полицай и баба - ето, за това става въпрос.