епосът балчик

Декари, кактуси и пари. Ключови думи за една епопея. Епопеите не били само с привкус на минало. Един такъв съвременен сюжет бе съживен отново и няма изгледи да приключи скоро. Дългогодишният спор между Софийския университет и Министерството на културата за Ботаническата градина в комплекса "Двореца" в Балчик навлезе във фазата "откровена медийна война". За да се следи този спор е нужна известна изкусност, но ето как се развива той в последните дни и седмици. Първо проф. Боян Биолчев призова чрез "Труд": "Ламбо, обади се!" . Последва обаче не точно обаждане, а решение на правителството за права на управление върху имотите, с което според академичната гилдия, министърът финтира съдебните решения в полза на университета. В момента делата между двете институции са 13! И те се замерват с изпълнителни листове и фактури. Стефан Данаилов обясни, че ходил при Биолчев още юни, с проектоспоразумение в джоба, обаче... нищо не се получило. Сега според едни в Ботаническата градина има багери, а според директора на "Двореца" Тошко Гяуров Красимир Косев/шеф на университетските ботанически градини/ нарочно е изкарал багер там, за да всява смут в медиите и да се говори за изкореняване на безценни растения. Той вадел палми от саксиите сега, вместо през октомври. Стефан Данаилов пък хем твърди, че Биолчев още му е приятел, хем показва пред журналисти откъс от филм, който прилича на кино-прегледите отпреди 89-та и там се казва колко не умее университетът да се грижи за растителността и редките видове. В един късен следобед снагата на "Климент Охридски" се оказва облечена с плакат "Посегателството върху Алма матер - позор за България", а из медиите свистят открити писма за лъжи и измами, за потулени спомени. Предисторията на конфликта стига чак до далечната 48-ма година, когато територията на Двореца била още румънска, а през 1955-та министерството на културата създава филиал на Ботаническата градина на СУ. Ако са знаели тогава до какъв културен епос ще се стигне! Не стига че от години там има две каси за резил и пред родните, и пред чуждите туристи, ами сега ректорът на СУ долива масло в огъня като намеква, че Дворецът не е баш паметник на културата. А Данаилов обиден отговаря, че няма да участва и в този миниспор. И говори за пари, наливани от министерството за ремонти. Нещата са абсурдни. Оспорва се дори броя на кактусите и растенията в това "минно поле". От градината се оплакват, че им съсипват уникалната колекция /втора след тази в Монако/, че по новото решение трябва да се свият в стопански дворове между "чували с пясък и тор" и да си правят семинарите "във вселенските градини на господ". От министерството ги контрират, че полагат старания само за видимата туристическа част: кактусите и розариума, а териториите за научна дейност пустеели. Всичко това е безкрайно тъжно. Опираме до старата истина, че за един съседски плет българинът е готов на вечна вражда. Нищо че съседите в случая са висши културни и академични институции. Като намесим и подозренията, че винаги има готови да строят в подобни апетитни територии, историята добива отровен отенък. Очаквайте продължение.