Съвсем скоро на една медийна среща си говорихме за т.нар. "обикновен човек" в медиите. Анонимен участник в масовките-митинги преди години, от човека-маса, който се залъгваше с усещането за "тежестта" си в историята, той постепенно придоби глас и позиции. Да блокира пътища, да излива пред ТВ камерите изкупуваното за стотинки мляко, да застава с името и мнението си във вестникарски колонки и в цветни пасторални репортажи "по телевизора", дори да плаче. "Обикновеният човек" вече не е "непозната земя" за медиите. Те нахлуват и в най-личното му пространство - показват двора му, семейството му, конфликтите му, или странното му хоби. "Обикновеният човек" се гневеше на властта в анкети, участваше в подписки. А сега е по-склонен и да бъде медиен герой в обикновена житейска драма - като в "Имаш поща". Или в някое лъскаво риалити - като Христина /и като Здравко/.
Преди години медиите бяха обсебени от мега-скандалите на държавата, които вървяха като безкраен сериал, бяха твърде важна и твърде тясна за дребните питания на "обикновения човек" територия. Бяха "заети" медии, търсещи отговорите на общонационални въпроси. Сега нещата се поуспокоиха. Малко изненадано истеричната ни журналистическа гилдия установи, че този човек се интересува от по-земни и прагматични неща, не толкова от "философията на Прехода". И се втурна да го "показва" под път и над път. Ама толкова много да го показва, че се стига до абсурдната ситуация вестниците да обръщат живота му с хастара навън в рубриката "Лична драма", а във вечерните ТВ новини да минават по три-четири репортажа за "обикновения човек". Без повод. Репортери пропътуват километри, за да се вгледат в делника му. Когато политиката стана досадна и далечна или през август просто почива, идва ред на "обикновения човек" - той винаги има какво да каже. В комбинация с малко картина или снимка - ефектът е "човешки репортаж". Дали сме на публиката "човешката гледна точка".
Не знам дали "обикновеният човек" харесва този свой битовизиран образ. Другите "обикновени хора" - слушатели, зрители, читатели вероятно обичат такива истории. Защото приличат на техните. Защото лицата са непознати/за разлика от тези на "елита" и "звездите"/. И защото всичко изглежда много истинско. На обикновения човек му гори къщата, наводнение събаря моста на единствения път към училището на детето му, което е на 20 километра, на "обикновения човек" му "вдигат" цените и го снимат на пазара с портмоне в ръка или просто става жертва на лекарска грешка.
"Очовечаването" на медиите е хубав процес, стига да не прелива от едната крайност в другата. От абстрактната политическа говорилня години наред - в репортаж... от спалнята на "обикновения човек".
Преди години медиите бяха обсебени от мега-скандалите на държавата, които вървяха като безкраен сериал, бяха твърде важна и твърде тясна за дребните питания на "обикновения човек" територия. Бяха "заети" медии, търсещи отговорите на общонационални въпроси. Сега нещата се поуспокоиха. Малко изненадано истеричната ни журналистическа гилдия установи, че този човек се интересува от по-земни и прагматични неща, не толкова от "философията на Прехода". И се втурна да го "показва" под път и над път. Ама толкова много да го показва, че се стига до абсурдната ситуация вестниците да обръщат живота му с хастара навън в рубриката "Лична драма", а във вечерните ТВ новини да минават по три-четири репортажа за "обикновения човек". Без повод. Репортери пропътуват километри, за да се вгледат в делника му. Когато политиката стана досадна и далечна или през август просто почива, идва ред на "обикновения човек" - той винаги има какво да каже. В комбинация с малко картина или снимка - ефектът е "човешки репортаж". Дали сме на публиката "човешката гледна точка".
Не знам дали "обикновеният човек" харесва този свой битовизиран образ. Другите "обикновени хора" - слушатели, зрители, читатели вероятно обичат такива истории. Защото приличат на техните. Защото лицата са непознати/за разлика от тези на "елита" и "звездите"/. И защото всичко изглежда много истинско. На обикновения човек му гори къщата, наводнение събаря моста на единствения път към училището на детето му, което е на 20 километра, на "обикновения човек" му "вдигат" цените и го снимат на пазара с портмоне в ръка или просто става жертва на лекарска грешка.
"Очовечаването" на медиите е хубав процес, стига да не прелива от едната крайност в другата. От абстрактната политическа говорилня години наред - в репортаж... от спалнята на "обикновения човек".
Коментари
Публикуване на коментар