Наскоро Димитър Денков от Софийския университет писа за ситуацията, в която медиите прекаляват със сиропа. "Когато някое събитие обилно се полива с политико-медиен сироп, човек е в правото си да мисли, че го будалкат", написа той. И е толкова прав! Медиите са като деца, прекаляващи както с ярките боички, така и с тъмните. Без мяра. Ето днес, България се събуди с потресаващата вест, че световният шампион Максим Стависки е замесен в катастрофа. В разгара на всякакви медийни кампании за безумното шофиране. Часове след инцидента нови данни за вината на Максим и за алкохолната проба пренареждат новините. Едно е анонимно да убиеш някого на пътя, друго е всички да те познават. Нелепата смърт изглежда различно, когато има светски елемент. Нали си нямаме много и скандални звезди като Парис Хилтън, Мел Гибсън и Хали Бери, които шофират пияни, тепърва ще видите медийния ефект от действията на пийнала истинска БГ-звезда /не говорим за пияни депутати/. Изразите са меки: от "оцеля" и "участва", през "остана невредим" и "попадна в катастрофа" до "причини катастрофа". Спомнете си как звучат заглавия във вестниците за жестоки катастрофи с неизвестни действащи лица - там за виновника ще срещнете изразите "помля", "отнесе" и "почерни". Спомнете си Синан Алиев и катастрофата край Бяла. Медиите бяха готови да го разкъсат. Тук обаче имаме герой. И в началото медиите не посягат на ореола на героя. Твърде смущаващо е да бъде развенчан за часове. Толкова време е граден медийния му образ, усмихнат и вдъхващ доверие. Или мъдър и страдащ. Но съчувстващите медии бързо се превръщат в обвинители. Демитологизирането на медийните герои е задължителен ритуал. Ще се случи и със сестрите. Вече започва. Ще се случи и със Стависки.
Блог за невидимите граници между нещата: като доброто капучино, което е сладко, но едва загатнато нагарча
Като малка имах един приятел, който всеки път когато изпадах в умиление по песните на Фреди Меркюри ми казваше:"Какво толкова се захласваш! И той ходи в тоалетната като теб."
ОтговорИзтриванеИстината е, че и Максим е като нас и нищо човешко не му е чуждо. И нека с ръка на сърцето си признаем, че ако не ние, то наши познати са карали на 2 водки. Тук освен алкохола има и малшанс и за съжаление отнет живот на едно младо момче. Максим е виновен, но ако не беше известен, това щеше да бъде поредната катастрофа. А това е тъжното, броим катастрофите, без да вземем мерки те да намалеят. Кампаниите са хубаво нещо, но докато можеш безнаказано да прекрачваш закона, няма кампания, която да успее да спре войната по пътищата, която всеки е приел лично и води с жестоката настървеност.