министър и ректор в райската градина

Те се разбраха. И като двама мъдреци излязоха и обясниха, че занапред ще управляват Двореца-Балчик мирно и щастливо. Ще направят една каса. Ще огледат спорните земи и ще забравят всички хули, които си обмениха по вестниците през последния месец. Утре Биолчев сваля протестния надпис от университета, а Данаилов отменя екскурзията за журналисти, която щеше да ни показва колко е зле положението в ботаническите и другите селения на софийския университет. Правилно си спомняте. Доскоро се говореше за багери и преместване на палми, за лъжлив брой на кактусите и редките видове, за безхаберие. Всяка страна очерняше с цветисти изрази другата, а прекалено емоционалните защитни речи на директора на университетските ботанически градини дори му навлякоха наказание. Но... градината с тръните и плевелите се превърна в райска. Поне днес и поне в публичните клетви на двамата преговарящи зад плътно затворени врати. След шумната полусемейна, полуинтелектуална свада, хоризонтът се избистри подозрително бързо. Какво са си казали на четири очи, ще остане малка загадка. Но ми хареса един израз на ректора: стопанисването на ботаническа градина не било като пълна с лалета ваза, която постоянно трябва да се аранжира. И грозните растения на почтена възраст заслужавали достойно съхранение