на учителя... със спомен

"Изплуват" ми няколко учителски образа. Отпреди много години, разбира се. Нито много светли, нито много мрачни, но тях съм запомнила - странният избор на паметта. Едната беше историк - мъничка, метър и половина на висок ток и носеше жилетчици с почти детски размер. Говореше твърде тихо, така историята идваше "шепнешком", но и с някакъв ореол на разказаното като легенда и летопис едновременно. Помня и една друга учителка, също дребничка, също историчка - тя пък твърде емоционален посредник между нас и историята, включително най-новата. И в лудите години след 89-та ни пускаше от час, за да ходим по митинги. Помня и сурова математичка, строга и семпла жена, с почти мъжки глас, която обичаше да ни води на ексурзии и с това уравновесяваше ненавистта ми към математиката. Мургавите й ръце винаги имаха тебеширена паяжина. Водеше ни дори на практика в завода "Малчика"/сега "Нестле"/, където опаковахме бонбони и си хапвахме по някоя и друга вафлена кора с течен шоколад. Две учителки по литература са ми в сърцето открай време: първата - още от 5-ти, 6-ти клас - тя намираше думи извън учебникарските описания и клишета, с които можеше да те накара да четеш един текст много пъти. Обичаше Йовков. А другата - в гимназията - спокойна и слънчева жена, която обръщаше внимание на детайла - например на жълтите дюли в някой разказ и ценността тъкмо на този цвят в описанието... От нея се научих да забелязвам подробностите, което и до днес много ми помага:) Иначе учителски портрети мога да си "нарисувам" десетки. Но тези няколко жени ми се явяват по-ясно от всички други. Като присъствие и влияние. Бяха различни.