Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2008

мартениците - потоп

Купувам мартеници в последния момент. Всяка година си казвам, че следващата ще го направя по-рано. Когато можеш да им се полюбуваш, без да се буташ, не на един крак. И да избереш. И всяка година първите сергии, които изплуват в началото на февруари, не ме привличат достатъчно, докато стане... потоп. Неудържимо е - има мартеница със Спайдърмен, има и мартеници, които са малки бижута . Сутрин на Поп-а още в 9 не се вижда нищо друго, освен сгъваемите щандове, отрупани в цвят. Гъсто наредени един до друг, а вятърът вее по-големите Пижовци и Пенди. Мартениците стават все по-смели, все по-шарени, все по-сериозно отдалечаващи се от семплия двуцветен оригинал. Все по-сериозно залитам към тези многоцветни варианти, но държа на онзи вълнен конец в естествен цвят, който е като нишка към миналото, към старото, към уюта да си представиш хиляди ръце, правили през годините... домашни мартеници. Става все по-трудно за кратко време да накупиш мартеници за всички близки души и сърца, защото производство

за пророчицата и пазача никола

Някои хора дълго след смъртта си карат другите да си спомнят за тях. Така е и с Ванга , чиято къща в Петрич сега стягат за музей. Като малка прекарвах цели лета в този град. И никога не бях влизала в този дом. Помня го смътно в една от преките до пазара на открито и хората, които чакаха на опашка. Но дори не съм сигурна, че това е изцяло мой спомен, а не е обагрен от легендата около това място и тази жена. За която много са ми разказвали. Съвсем наскоро влязох в ремонтиращата се къща за пръв път. Странно е да видиш толкова вещи, които обикновено се "разотиват" с починалия и изчезват от видимия свят, по местата им, където са стояли с години. Странно е колко "живо" изглежда всичко: пръстта, останала по празните саксии, шарените възглавници, кристалната гарафа за вода, спрелите стенни часовници, иконите, изкуствените цветя. Е, описът на имуществото е по канцеларски стриктен и някои вещи, които няма да са част от музея, са прибрани и запечатани в тъмни чували, едно черн

пътуващи икони от балканите

Нови балкански икони. Пътуваща изложба . Идва от Лондон, Осло, Хелзинки, Рейкявик, Белград, Кембридж... Събира три стила на рисуване на иконата - традиционен, модерен и наивистичен. В България е настанена в Криптата на храм-паметник “Св. Александър Невски”. На Балканите много неща си приличат, за много от тях спорим чии са . Тази обща изложба е от сближаващите знаци. От онези, които нашепват, че зад близката порта на съседа има още непознати и изненадващи неща. Всъщност, тази пътуваща изложба е в една от нишите на Криптата. По-ценна е сбирката от стари български икони, разгърната в цялото пространство. Ако имате време. Ако 6 лева не ви се виждат много за толкова старини накуп. Ако не сте предубедени към подобно изкуство. Защото извън църковните послания, иконата е чисто изкуство, макар и в рамки. И след старите е интересен погледът към новите икони, чиито цветове и дори щипка чувство за хумор някога биха били немислими.

крехкият протест срещу найлона

Един протест, оше ненабрал сила, стои между останалите за мнозина вероятно като екзотичен. Между звънците на кравите на жълтите павета и кресливите опозиционери, петицията на студента по европеистика Алекси Дамянов срещу найлоновите торбички вероятно няма да спечели толкова пространство в ефира. Но за разлика от ситуативната игра на шумно митингуващите опозиционери, има малко по-дългосрочен замисъл - да направи торбичките по дърветата и в краката ни по-малко. Да накара повече хора да откажат средващата, n-та на брой торбичка, която ни подават БЕЗПЛАТНО и за най-бизобидната купувана дреболия. Може да ви е смешно говоренето за платнените торби и мрежите на баба ви, но по онова време, когато моята ходеше на пазар с такива, найлонът не беше част от градския пейзаж. Пластмасата също. Киселото мляко се продаваше в симпатични бурканчета, бозата и тя. Увиваха сиренето и кренвиршите в хартия. Вярно, нямаше безброй магазини, нямаше рекламни торбички "MANGO", "Ninka" и пр., с

за утрешните "протести"

Били ли сте на манифестация? Повечето вероятно не. Помня много ясно как и в дъжд и под палещо слънце човешките маси наоколо те правят странна, почти незначителна част от цялото. Площадът ти се струва огромен, заниманието - с убягващ смисъл, а дунапренените макове, боядисани в червено - разнасящи ужасна миризма. Наскоро колега ми припомни как за посрещането на някои величия и за организирането на по-внушителна масова радост, хора бяха освобождавани от работа и отвеждани групово на съответните жизнерадостни места... Това не ви ли напомня предстоящия "голям протест на обединената опозиция"? Палаткови лагери, автобуси от страната, твърде голяма планомерност има в разположението на проявите и тяхната спонтанност. Твърде нелогично е разни отдавна костюмирани хора да се изказват като водачи на народния гняв и да навяват тъпи аналогии с минали събития. Когато нито народът, нито "водачите" бяха такива. Преди време писах за "драматургия на бунта" и харесвам това с

куба - асоциации

1. Филмът " Хавана " - дните преди Революцията да разруши постколониалния, комарджийски, лъскав живот в кубинската столица. Ценен филм и като картина, и като история . 2.Разбира се, Че Гевара -свръхпротиворечив и суперпопулярен. 3. Иван Кубинеца. Семеен познат, рус като скандинавец:), прекарал доста години със семейството си в Куба, научил там испански и т. н. 4. Buena Vista Social Club - през филма на Вим Вендерс и гостуването на музикантите в София още когато легендарните им възрастни изпълнители бяха живи. 5. Диана Иванова , която умее със снимки и думи да разкаже за Куба така, че да се почувстваш там:) И донякъде да я разбереш. 6.Хемингуей. Коктейли. Не знам защо правя връзка между двете:) И обичам малки "изрезки" от миналото да изплуват по този начин: " Откриха записки на Хемингуей в Куба ". 7.Пеещи по улиците хора. Приседнали на стълбите, под олющените мазилки, задължително с цигара в ръка. Ако е жена - в пъстра рокля. Това съм го чела в чужди пътеп

софия-прага: десетте разлики

Приликите: -работят немалко българи:) -по уличките извън центъра има кучешки.... въпреки че тук-там по тротоарите има стойки с найлонови торбички за целта -по прозорците на близките до хотела жилища имаше тенджери, буркани и други такива -матрьошките: у нас се продават на улицата пред "Ал. Невски", а там надничат от всеки сувенирен магазин -когато паркирането е трудно и да откачиш с трясък нечия броня, няма значение, продължаваш напред - стана пред очите ми... Разликите: -многото еднопосочни улици, топлите и суперредовни трамваи, многото "зебри" -някои кофи за боклук в центъра вечер се заключват с катинарче -въпреки изборната ситуация/за президент/ няма тонове плакати по улиците/вероятно защото не го избират пряко/ -в събота сутрин около 10 нямаше почти нищо отворено -фасадите на сградите са в доста добро състояние; за златото изобщо не споменавам:) -много си харесват по-старите дървени дограми - изглежда семпло, малко ретро, ненатрапчиво; не сменят поголовно с

легендата се сбъдва /прага/

ех, ален делон

Преди две-три години, около 70-тия си юбилей Ален Делон беше безутешен. Страдаше "морално и физически", търсеше последната любов , заплашваше със самоубийство. Тогава рускините направиха масова акция с изпращане на писма до мъжа на всички времена и той май оцеля. И както беше изчезнал от медийната витрина, изведнъж изплува в българската преса. Ален Делон подкрепи ГЕРБ . ..........................Мълчание за осмисляне на новината. "Случайно и внезапно", както пишат родните вестници и сайтове, Делон се озовал близо до Борисов, а бдителни репортерки се притекли на помощ. Мислехте си, че снимката на Бандерас с Бойко Борисов беше култова? Вижте новата. С Ален Делон. И не само това. Делон можел да помага на Бойко за изборите. Преди много години в лексиконите до въпроса "любим актьор" най-често се появяваше "alain delon". Сега в изборните лексикони на българите на въпроса "любим актьор", на бюлетините много хора биха написали: "б.б.&quo

истината...по боксерки

Някои хора имат силно изразен обществен талант. Стават забележими по свой начин. Някои са медийни звезди, други просто са изобретателни, понякога кресливи, но имат собствен почерк. Такъв е Росен Марков, водачът на партията на българските мъже. Той се снима с петел на Петльовден , прави акции срещу демографския срив , раздава намордници на футболни дейци , "строява" мъжете по магистралите ... Не мирясва дори след многострадалното си публично участие в спасяването на българските медици в Либия . И днес смути варненските общинари като нахлу по боксерки на публично място . Търсейки "голата истина". Че трябва да имаш склонност да правиш шоу, трябва. Да имаш усет за подходящия момент - също. Да подбереш точния жанр - това Росен Марков го умее. Политиците да го вземат за пример - такъв човек никога не омръзва на публиката:)

улица "кабил"

За някои България се променя. За други - горе-долу. А за трети - никак. Те си обитават материално и географски места, които почти не се променят. Далече от тътена и мълвата за министерски рокади, корумпирани служители, шумни съдебни процеси, евродоклади. Далече, по селата. Събраха се в София представители на селските читалища от цялата страна на среща, на която бюрократите от министерствата на земеделието и културата им обясниха как ще могат и те да се докоснат, евентуално, до някои европроекти. Казаха им, че документацията била на български и че няма да е трудно да се поподготвят. А хората питаха за какво ще бъдат тези пари: за акордеон ли на читалището или? И както си питаха, застана един човек от Каварненско и право на Нихат Кабил в очите рече, че иска да кръстят улица на негово име в едно село . Правилно чухме, не "Шибил", а "Кабил". Европейското за човека от Каварненско и за министъра са две коренно различни неща. Европейското не е стигнало дори като полъх, кат

информационните терористи

"Бъдете сигурни, че ако не дай си боже, ви се случи да падате от планински връх или да потънете в морето, първите хора, които ще видите, няма да са спасителите от Малибу. Не, не. Първи ще се окажат журналистите, които вместо ръка за помощ, ще протягат микрофон или камера. Ще направят сладострастна физиономия или ще напълнят очите си с фалшиви сълзи, за да ви зададат само един въпрос: "Разкажете какво изпитвате в момента, когато сте на ръба на гибелта си? И моля ви, по-кратко, защото излъчваме директно и нямаме време." Така започва " Дневник на информационния терорист " - втората част от вулгарния, уличен, донякъде реалистичен роман на Сергей Минаев "Media Sapiens". Нямаше да пиша тази статия, ако не съвпадаше денят, в който прочетох тези редове, с деня - неделя, 3-ти февруари, в който " 24 часа " под заглавието "Взривените крили нитроглицерин" публикува снимката на голия и безпомощен Георги Цеков, лежащ в нещо като вана в кабинет в

тихата архитектурна война

За три дни минах през Петрич, Струмяни, Благоевград и Дупница. И малката ми южна обиколка породи противоречиви чувства/точно като при лирическите герои/. Петрич донякъде е град от моето детство. С ниските сгради в центъра, старите дограми и скърцащи подове на магазинчетата, пешеходната част с пейките и кестените, под които седят дядовци с бастуни. Какво мислите заварих седем години, след като не съм ходила там? Бетон. Много бетон. Коли. Много коли. Липсващи дървета. Нелипсващ кич. Базари и нови офиси в центъра, нелогично изместили, "изблъскали" на втория ред предишните сгради. Няма го старото кино. Няма ги и старците, защото няма пейки, на които да седнат. Кметът на Петрич кара пореден мандат. Очевидно на хората им харесва новия "стил" на града. Или поне на някои. Но от чара на малките мащаби, ъгловите кафенета, пресичащите се под остър ъгъл улички, не е останало нищо... В Дупница поне центърът - съчетание от грандоманските знакови сгради на миналото - община, читал