Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Януари, 2008

VIP

Интересна седмица. Знакови дела със "знакови" присъди - Индиго, Стависки, Митьо Очите. Изоставеният, никому известен допреди няколко дни Дамян в снежния безкрай . Шум на метал и недоволни гласища от стоманения и очевидно безстопанствен "гигант" Кремиковци. Загадъчната поява на двама загадъчни мъже: Прамод Митал и Константин Жеваго /не Живаго/ за часове в България, по разни кабинети. Отново културологично-философският и най-вече обществен спор за религията в училище . Намалиха заплатата на Кушлев на 2 226 лв. И като една вълнуваща поанта, както обичат да казват учителите по литература, "сървайвърът с президентския самолет" над Азорските острови , където врели и кипели в медийния казан мъже като Тошо Тошев и Борислав Зюмбюлев/ от ВАЦ-овата медийна група/ се държали като деца във въздуха и скришом предавали по мобилните си телефони небесната драма на властта, кръжаща над островите. Сутрешните блокове се разтопиха от удоволствие - в тази история има всичко -

сурва

Зимно слънце. Денят на откриването на пернишкия фестивал на маскарадните игри , който се случва всяка четна година. Идват маскирани от Балканите и отдалеко. На площада на групички бъбрят пенсионери, под чийто буден поглед се стъкмяват последните детайли по сцената, украсата, логистиката на събитието. А логистиката е почти немислима без... продавачите на скара. Всеки е завардил по един стратегически ъгъл. Към обед на групи излизат учениците и правят и те една обиколка на основната зона, където по тъмно ще започне феста, със специален спектакъл. Дими съвсем истински на кюфтета и кебапчета. В съседния на площада младежки дом има работилница и изложба на маски. Коя от коя по-изобретателни и страшни. Там продават и две баби-сестри: Магдалена и Елена. В еднакви носии, ушити от самите тях и от години - много вътре в сувенирния бизнес. Омесили са питка и посрещат с хляб и сол всеки посетител на "крайпътния"си, разположен на едно стълбище щанд. Купувам си две царевични мини-кукли, ко

големите истини в малък формат

В студа, нагъсто подредените срещи и вечното бързане понякога имаш нужда от малка пауза. От кратка усмивка. От това да изпиеш кафе сам някъде насред безпосочните следобедни градски шумове и загърбил вълненията на непознатите. Така почти без да искам, използвайки свободен процеп от време и купувайки други книги, погледнах " Малка книжка с интересни факти ". От онази сладка поредица, която преди време се появи като бутик на мини-книжките и е особено спасяваща в предпразнични моменти. "Малка книжка за..." - мечтите, мъжете, живота, секса и прочие е универсално джобно подаръче дори без повод. И самоподарявайки си изданието с фактите, ето за какви чудеса научих: Сърцето на синия кит е с размер колкото малка кола:). Мравката е единственото животно, което никога не спи:). Една трета от всичкия продаван сладолед е ванилов:). Сборът от точките на срещуположните страни на зарче винаги е равен на 7:). През август се раждат най-много хора:). Най-късата известна война била... 38

и без хийт леджър

И Хийт Леджър се хвана за " стълбата към небето "... Приседна във върволицата от образи, които живели-недоживели изчезват от невротичното ни, скандално, разрушително битие. Шоу-иконите, които отиват да правят шоу някъде другаде. Вече часове, откакто се превръща в спомен... Валеше ситен и мокър снежец. Чух новината в топлата кола на път за работа. Между времето, усмихнатия стил на Jazz FM сутрин и анонсите за няколко предстоящи протеста. Между два маха на чистачките. Още една новина с трагичен привкус отнякъде. До следобеда - затрупана от много други. Него обаче ще го помня малко по-дълго. Както се опитват да го запомнят тук . снимка: movies.msn

по-добрият омбудсман

Всяка роля му е тясна. Тесни му бяха рамките на МВР-секретар. Тесни са му кметските правомощия. Когато ходи в чужбина, бди зорко какво се случва тук и се обажда по телефона, за да спори. Най-често в сутрешния блок на една национална телевизия. Когато стане някой сакатлък, като затрупаните циганки, които търсеха скрап, се явява мълниеносно, за да отсъди: " господ наказва крадците ". Сега както се смееше с кмета на Москва, който щял от него да учи как се чисти сняг, така изведнъж стана сериозен - иска обяснения за "Южен поток ". Преди време каза, че не са го избрали да кара снегорин, но съм сигурна, че за народната вяра и това ще направи. Като наближат избори. Той е човекът, който се бори с гражданска жалба срещу "Кремиковци ". Той е човекът, който лично обикаля селата, за да увери хората , че няма да има втори възродителен процес. Който сваля хомо-плакати. Няма тема, която да му се опре. Той би бил по-добрият омбудсман. Ако всяка роля не му беше тясна:)

в прахоляка на историята

Ставаме все по-нормална държава. Въпреки залитанията около визитаЦИИТЕ на големите играчи, лидери, модерни "императори"... Човешките вълнения се отдалечиха от Големите събития. Трайно и делнично. Исках да приключи Путиниадата, в която медиите ни потопиха, за да имам какво да огледам от изминалите дни. Прибирах се с тролей около 8 вечерта, тогава когато В. В. Путин седеше на мекия си червен стол на концерта в НДК. На задръстването не му се виждаше края. Обаче не чух някой в тролея да псува или да спори с друг за Путин. Както например се споменаваше Бойко Борисов в големия сняг. Преди години това нямаше да е възможно. Щеше да има диви емоции, излишен патос, заради неумението ни да се разграничим от "общите" събития и да заживеем в личното време и пространство. Като гледам и анти-газопроводните протести, и те бяха рехави, проведени без особен геополитически плам, а героиката на едно отминало време не можа да върне в емблематичната градинка на "Кристал" усеща

геометрия на снежинката

Снощи валеше по онзи вълшебен начин, който само децата забелязват, защото вдигат глава нагоре, право към небето и имат търпение да проследят полета на снежинките. Замислих се откога не съм стояла така, да ги гледам как се спускат от тъмното небе, а във видимата част да ги осветява синкавата улична светлина. После погледнах надолу, където най-"чистите" отпечатъци в наскоро приземилия се сняг бяха тези от малки кучешки лапи. Кръстосали се със стъпките на десетки незнайни хора, отнесли през пресния сняг незнайните си мисли. Слушах през това време по радиото репортажи от цигански домове за тяхната нова година, за трапезата, за благословиите. Хубав мъжки глас позапя ритуална песен, която се изпълнява на този празник, през мразовития януари. Сетих се, че на топло ме чакат хубави книги, "Не се сърди човече" и разни днешни негови "братовчеди" и... изплува старата истина - колко малко му трябва на човек. Дори само някакви си снежинки. снимка: уикипедия

за плюшените и ме/н/талните огради

Лента от червен плюш маркира зоната, в която става опасно за журналисти - питащи и снимащи. За откриването на новия парламентарен сезон председателят на НС Георги Пирински надмина себе си - маркира територия за депутати и... с лика на Ботев залости парламентарното кафене, така че журналята да не се смесват с хората в костюми и да не им спират сладката приказка. Единият кулоар ще бъде свободен от жужащи момичета с микрофони и момчета с камери. И ще осигури нечий илюзорен комфорт. Някой беше казал, че няма по-страшна ограда от тази, която човек сам поставя в ума си. От известно време насам оставам с впечатлението, че Георги Пирински харесва оградата като символ. Спомнете си масираните заграждения от парламента по време на учителската стачка . Мотивирани от неговите опасения. Пирински бе автор и на обяснението за космическите лъчения , които блокират пултовете за гласуване. И сега поредният нелеп ход: и без това неголямата, строена в зората на българските демократични времена преди десет

пост-путин

Декларирам, че до петък вечер няма да пиша за Владимир Владимирович. Нито тук, нито в чужди блогове. Ще пиша след това. Където и да отворя, наднича Той. Без да е дошъл, изказал, да се е усмихнал, подписал и т.н. Толкова интернет-лешояди се хвърлиха да го кълват, че чак е досадно. Колосална писмовна енергия ни въведе в света на най-страшния, най-бездушния, най-чудовищния лидер на съвремието. Затова - до петък вечер. Поне да има за какво да се пише.

летище

Харесвам летищата. Обяснението е сложно и донякъде смешно. 1. Доста късно летях за първи път. 2. Възхищавам се на пилотите. За мен това не е една от многото професии, а специално занимание. Когато летя, се опитвам да си представя човека, който "кара самолета", както биха казали децата. Дали е весел, спокоен или нещо му тежи, дали е разсеян, замислен, недоспал, пил ли е кафе - един куп такива мънички и комични подробности, които са доста важни, когато возиш толкова хора. И от уменията ти поне донякъде зависи дали ще ги превозиш живи и здрави. 3. Когато бях на двайсет и няколко, сестра ми замина за чужбина. Щеше да обикаля с туристически кораби много места. Летището още беше в онзи мърляв вид, в който вероятно мнозина от вас са го виждали. Преди "Щрабаг" и ремонтите, и новия терминал, и... Тогава кафенето беше така разположено, че пред прозорците му се открояваше част от пистата. Прекрасно усещане. Пиеш си кафето и гледаш кацащи и излитащи самолети. Летището е най-неу

bg стоунхендж

Спомени от пролетна командировка миналата година. Обиколка около Ивайловград и Маджарово. С. Долни Главанак си има скално светилище, за което някои са чували, други - никак. Мястото е далеч от представите за селски или културен туризъм, по проект бяха предвидени асфалтова пътека, паркинг с кафене и осветление, така че вечер по пътя към Маджарово този мини-стоунхендж да блещука в мрака.

разказ за рая и ада

Тази църква е на 200 години. Камък върху камък, невзрачна и малка. Няма как случайно да минеш покрай нея, защото село Долно Луково е южно от Ивайловград - на края на картата и на края на един път, който се вие като мустак към границата. И това притихнало село, като много други чудати и далечни места, си има апостол. Баба Стефана Димова. Пенсионирана учителка по български език. "Кратка или дълга беседа?", пита и проницателно ни оглежда, за да прецени интереса. Старото име на Долно Луково било Суванли, а турците го наричали Алтън Суванли. Храмът изниква насред дъбова гора. Тук през 1806-та къщи не е имало... Църквата е построена за седмица. Изографисана от местен зограф, останал незнаен. И не всички канони са спазени. Жените и мъжете са влизали на различни места в малката църква, защото е двуделна. Мъжкото отделение - богато изписано, женското - почти монашески аскетично. "Светлото - това е рая, тъммното - ада. Така си го е представял зографът. Някои от светиите държат б

книгите на иван

Иван продава стари книги. На мост над Перловската река. Почти срещу бившия си дом в една от старите софийски кооперации, в който е живял ни повече, ни по-малко 50 години. Седи на пластмасов стол от кафене и насред зимната мъгла и тротоарна влага пие чай, попримесен с нещо по-силно. От актовете за незаконното си книгопродаване може да направи изложба. Не обича да говори за Бойко Борисов. Продава на "приятни цени" и има "сума доценти и професори" сред клиентите си. Има си "шерпи", които тарашат тавани и мазета и му носят книги. И познават каналите, по които книгите-вторични суровини стигат до уличната маса за вехта литература. Поглажда бялата си брада и дълго върти в ръцете си цигара, която така и не запалва. "Събуждате еврейското в мене, но някои тайни в този занаят няма да ги кажа." Хората се пазарели доста, продължава Иван. Ако книгата е с цена 5 лв., се опитват "решително" да я свалят поне до 3. Джобно издание на Сергей Есенин с твърд

думи на седмицата

"Благодаря ви. Благодаря. Благодаря ви на всички, които са се молили за мен. Благодаря ви, благодаря." В тези думи има толкова много. След морския ужас, оцеляването, чудото. След съживяващата близост с други хора, не само с вълните. След... Това каза Николай Димитров , единственият спасил се от злополучния кораб "Ванеса". Спасението не е многословно, но някои медии стигнаха чак до хола на Николай - медийните герои отдавна си нямат лично пространство. В седмицата, в която "ядохме" такава БАКЛАВА , каквато скоро не сме приготвяли. Филмови критици и режисьори отдавна не бяха попадали в такъв вихър от нечисти емоции. Отдавна не бяхме "отваряли" и телевизионните врати на някой дом за деца без родители, за да видим как се живее с по 6 лв. на месец и колко малки и големи непогалени, невъзпитавани, непотърсени "зверчета" в човешки образ живеят там, а стените са достатъчно дебели, за да не чуваме какво става. През тази седмица се завъртя и обича

о, хенри или как останах без десерт

Най-голямата изненада за последните дни. Привечер преджапвам "Графа" и влизам в една от централните книжарници. Имам си едно наум още отпреди Коледа, когато излезе книгата на Георги Господинов с коледни истории . "О, Хенри" се казва. Разглеждам други неща, оставям си я за десерт. Обаче не я намирам на рафта. Решавам, че е някъде около касата, където са новите книги. "Свърши, купиха ги всичките" - тази реплика на продавачката е историческа за най-новите времена. "Всъщност историите в тази книга са седем, - казва Георги Господинов . - Трите са видими, четвъртата е скрита (законспирирана), петата - заснета, а шестата и седмата - нарисувани. Тя е почит към онова, от което са направени Коледите - закъснели дарове, души на прасета, истории за разминавания, в които има повече любов, отколкото във всички срещи на света... И една особена коледна тъга." Не че Георги Господинов не умее да си прави добра реклама и че понякога не ме дразни с прекомерното си м

и "глобусите" стачкуват

Така се прави стачка. Безцеремонно и безотказно. Дори култови награди като Златните глобуси на Холивуд ще бъдат жертвани, може би, заради протеста на холивудските сценаристи . Които искат по-голям дял от шоу-баницата. Мислех сценаристите за кротки и откачени типове, които пишат в повечето случаи безумни текстове под натиска на пазарната политика. Измислят малоумни финали, потопени в непоносимо сладък сос, превръщат иначе читави герои в блудкави и неясни личности, опитват се всячески да улеснят възприятието им, като ги лишават от загадъчност. Мислех сценаристите за майстори на предвидимата сцена и очакваната реплика. Но сега със заканата им да поставят стачни постове на раздаването на "Златен глобус" ми станаха малко по-интересни. Даже не искат да напишат сценарий за самата церемония.

да те нарисуват в трамвая

Обичам да разказвам за хора, за които в google няма нито един резултат:) Такъв е Венцеслав Михайлов - Венце, по образование стенописец, по душа карикатурист, доскоро пазител и уредник в Софийската градска художествена галерия. Прекрачващ средната възраст. Сега без работа. "Да си уредник, значи да се уредиш, да си пазител - значи да си сфинкс", философства Венце в малкото кафене над "Славянска беседа" дни преди Коледа. - Колко време ти трябва, гледайки една жена, за да научиш определени неща за нея, без тя да ти казва нито дума? - Колкото по-малко време - по-същностното. Колкото повече време - има опасност да я харесам, да се влюбя в нея. Венцеслав рисува в трамваите на София. Преди време ви разказах за него само след петминутно запознанство. Дори не бях сигурна как се казва, защото беше изписал нечетливо името и телефона си на бързо скалъпена моя рисунка. Сега вече го разпитвам подробно. - Добре, но в трамвая никога не знаеш коя жена кога ще слезе, колко време ще я

една удивителна история

"Имам една приятелка. Аз се обаждам на тази приятелка. Не говоря с нея за 5 години. Питам "Как е живот в България" и тя ми каже: "Аз имам една къща в един село. Никой не живее там. Ако ти искаш, можеш да ходиш." Така канадката Надя Счепара се озовава в самоковското село Рельово. Надя е красива и усмихната млада жена, с руса коса почти до кръста. Била е в Азия и в Африка - в Камбоджа и Мароко... Говори приличен български. Разказът й продължава така: "Аз заключвам телефон, купува билет, продавам моя пиано. Сега аз съм тук. " Намесва се Станимир Костов, художник, чийто път се пресича с българските пътеки на Надя. "Прекрасна история. Ние сме в кафе извън София. Решавам да си порисувам. Влиза Надя и отива на бара. Поръчва си вино. Помислих си: "Това момиче изглежда много добре, но със сигурност никога няма да си поговоря с нея. Скица след скица, тя идва с чаша вино и ме заговаря - "Мога ли да видя какво рисуваш? Аз идвам в България, за да ри

медиен апокалипсис

Да ме прощава Петър Волгин , обаче това заглавие най подхожда на описваната от медиите зимна картина. Мислех да е " Сняг " като на Орхан Памук, но предпочитам първото. Тази вечер гледах телевизия. Думи като "блокада" и "капан" бяха в заглавията на всеки втори репортаж. Общо взето, страната не се вижда под снега. Пътищата са пълни със заклещени , подхлъзнали се, заседнали, буксуващи коли и хора, които задължително над 10 часа сноват из тези пътища, изгубили надежда. Без храна и вода. Стотици села - без ток. Десетки каси с хляб - по камионите, неразнесени. Столицата - в киша до колене. Страната - до козирката в преспи. Ако решиш да погледнеш нагоре, както ни подсети наблюдателен репортер - виждаш убийствени ледени висулки, които със смъртоносна романтика очакват своето падане. Линейки се движат заедно с гражданска защита. Такситата не обслужват в райони, където знаят, че няма влизане... и излизане. Гърмят тръби на парното и цели квартали остават без топлина.

африканският синдром

Помните ли... ако сте поне над 25 годишни, как събирахме в кашончета помощи за децата на братска Африка? Няма да забравя. Всеки трябваше да приготви дълготрайни храни, които да стигнат до гладуващите деца. Май бяха от Етиопия. Помня, че дадох буркан с лютеница, пакет с бисквити, шипков мармалад. Не знам как детският ми ум е разбрал това хранително послание, тази подадена отдалече милостиня от анонимни детски ръце. Но натрапчиво си спомням тези моменти, защото за втора поредна година в групата в детската градина раздават на всяко дете кашонче с благотворително събрани някъде в Германия играчки и лакомства, които да зарадват нашите деца. В кашончето има задължително: плюшена играчка, сладкиши, някаква занимателна игра. Унисекс - става и за момче, и за момиче. Макар че миналата година ни се падна и яркочервен женски колан, обсипан с блещукащи камъчета, който не послужи на никого и... детска паста за зъби. Но нещата са грижливо подредени - моливчета, две тетрадки, скицник, желирани бонбони

кофата като пътен знак

Многото лица и роли на кофите продължават да ме изумяват. След поредицата " Ценни кофи за боклук ", ето я и следващата находка. Привечер. "Опълченска" на голямото кръстовище със "Сливница". По средата на пътя, точно на светофара, стои кофа. Прикрива дупка. Огромна дупка. Отдалече кофата сигнализира за опасност. Добър като размери декор. Досега съм виждала: гума от кола, пръчки и клони, кашони - в ролята на известител за подмолностите на централни пътни отсечки в София. Освен всичко останало, кофата е удобна за онези шофьори, които си хвърлят през прозореца кутиите от цигари и други "дреболии". Хем избягваш дупката, хем кофата ти е под ръка. Днес е голям ден за пътищата/виж предишната публикация/. Евроначало на годината отвсякъде... Surreal, but nice!, както бе казал филмовият герой на Хю Грант от "Нотинг Хил ".

виртуалните концесионери

Хора, зима е. Не забравяйте, че през зимата е нормално да вали сняг. Така каза шефът на Гражданската защита по радиото. Обичам зимата. Но започвам да се съмнявам, че София е моят град точно в този сезон. Очевидно обитаваме паралелни реалности с фирмите-концесионери. Те били чистили неуморно. Според полицията, дала справка за почистващите машини, това съвсем не е така. За пореден път. "В 6.30 ч. тази сутрин е започнало почистването на спирките на градския транспорт. Екипите, ангажирани със снегопочистването, извършват трета обработка на улиците, по които се движи масовият градски транспорт", чета в БТА малко преди 10. След като съм минала по глухия, празен като никога и заринат със сняг бул. "Драган Цанков" по една 20-сантиметрова партизанска пътечка на 4-метровия тротоар. Улицата пред детската градина беше като пред хижа в планината - паркираш и не знаеш дали ще излезеш след това. Кварталните улици на не много отдалечения ми от центъра квартал бяха неописуемо непочи