Бележки на Яна Боянова

Зимно слънце. Денят на откриването на пернишкия фестивал на маскарадните игри , който се случва всяка четна година. Идват маскирани от Балканите и отдалеко. На площада на групички бъбрят пенсионери, под чийто буден поглед се стъкмяват последните детайли по сцената, украсата, логистиката на събитието. А логистиката е почти немислима без... продавачите на скара. Всеки е завардил по един стратегически ъгъл.  Към обед на групи излизат учениците и правят и те една обиколка на основната зона, където по тъмно ще започне феста, със специален спектакъл. Дими съвсем истински на кюфтета и кебапчета. В съседния на площада младежки дом има работилница и изложба на маски. Коя от коя по-изобретателни и страшни. Там продават и две баби-сестри: Магдалена и Елена. В еднакви носии, ушити от самите тях и от години - много вътре в сувенирния бизнес. Омесили са питка и посрещат с хляб и сол всеки посетител на "крайпътния"си, разположен на едно стълбище щанд.  Купувам си две царевични мини-кукли, ...

В студа, нагъсто подредените срещи и вечното бързане понякога имаш нужда от малка пауза. От кратка усмивка. От това да изпиеш кафе сам някъде насред безпосочните следобедни градски шумове и загърбил вълненията на непознатите. Така почти без да искам, използвайки свободен процеп от време и купувайки други книги, погледнах " Малка книжка с интересни факти ".  От онази сладка поредица, която преди време се появи като бутик на мини-книжките и е особено спасяваща в предпразнични моменти. "Малка книжка за..." - мечтите, мъжете, живота, секса и прочие е универсално джобно подаръче дори без повод. И самоподарявайки си изданието с фактите, ето за какви чудеса научих: Сърцето на синия кит е с размер колкото малка кола:). Мравката е единственото животно, което никога не спи:). Една трета от всичкия продаван сладолед е ванилов:). Сборът от точките на срещуположните страни на зарче винаги е равен на 7:). През август се раждат най-много хора:). Най-късата известна война била... 3...

И Хийт Леджър се хвана за " стълбата към небето "... Присъедини се към върволицата от образи, които, живели-недоживели, изчезват от невротичното ни, скандално, разрушително битие. Шоу-иконите, които отиват да правят шоу някъде другаде. Вече часове, откакто се превръща в спомен...  Валеше ситен и мокър снежец. Чух новината в топлата кола на път за работа. Между времето, усмихнатия стил на Jazz FM сутрин и анонсите за няколко предстоящи протеста. Между два маха на чистачките. Още една новина с трагичен привкус отнякъде. До следобеда - затрупана от много други. Него обаче ще го помня малко по-дълго. Както се опитват да го запомнят тук . снимка: movies.msn

Снощи валеше по онзи вълшебен начин, който само децата забелязват, защото вдигат глава нагоре, право към небето и имат търпение да проследят полета на снежинките.  Замислих се откога не съм стояла така, да ги гледам как се спускат от тъмното небе, а във видимата част да ги осветява синкавата улична светлина. После погледнах надолу, където най-"чистите" отпечатъци в наскоро приземилия се сняг бяха тези от малки кучешки лапи. Кръстосали се със стъпките на десетки незнайни хора, отнесли през пресния сняг незнайните си мисли.  Слушах през това време по радиото репортажи от цигански домове за тяхната нова година, за трапезата, за благословиите. Хубав мъжки глас позапя ритуална песен, която се изпълнява на този празник, през мразовития януари. Сетих се, че на топло ме чакат хубави книги, "Не се сърди човече" и разни днешни негови "братовчеди" и... изплува старата истина - колко малко му трябва на човек. Дори само някакви си снежинки. снимка: уикипедия

Лента от червен плюш маркира зоната, в която става опасно за журналисти - питащи и снимащи. За откриването на новия парламентарен сезон председателят на НС Георги Пирински надмина себе си - маркира територия за депутати и... с лика на Ботев залости парламентарното кафене, така че журналята да не се смесват с хората в костюми и да не им спират сладката приказка.  Единият кулоар ще бъде свободен от жужащи момичета с микрофони и момчета с камери. И ще осигури нечий илюзорен комфорт. Някой беше казал, че няма по-страшна ограда от тази, която човек сам поставя в ума си.  От известно време насам оставам с впечатлението, че Георги Пирински харесва оградата като символ. Спомнете си масираните заграждения от парламента по време на учителската стачка . Мотивирани от неговите опасения. Пирински бе автор и на обяснението за космическите лъчения , които блокират пултовете за гласуване.  И сега поредният нелеп ход: и без това неголямата, строена в зората на българските демократични вр...

Харесвам летищата. Обяснението е сложно и донякъде смешно. 1. Доста късно летях за първи път. 2. Възхищавам се на пилотите. За мен това не е една от многото професии, а специално занимание. Когато летя, се опитвам да си представя човека, който "кара самолета", както биха казали децата. Дали е весел, спокоен или нещо му тежи, дали е разсеян, замислен, недоспал, пил ли е кафе - един куп такива мънички и комични подробности, които са доста важни, когато возиш толкова хора. И от уменията ти поне донякъде зависи дали ще ги превозиш живи и здрави. 3. Когато бях на двайсет и няколко, сестра ми замина за чужбина. Щеше да обикаля с туристически кораби много места. Летището още беше в онзи мърляв вид, в който вероятно мнозина от вас са го виждали. Преди "Щрабаг" и ремонтите, и новия терминал, и... Тогава кафенето беше така разположено, че пред прозорците му се открояваше част от пистата. Прекрасно усещане. Пиеш си кафето и гледаш кацащи и излитащи самолети. Летището е най-неу...

Спомени от пролетна командировка миналата година. Обиколка около Ивайловград и Маджарово. С. Долни Главанак си има скално светилище, за което някои са чували, други - никак. Мястото е далеч от представите за селски или културен туризъм, по проект бяха предвидени асфалтова пътека, паркинг с кафене и осветление, така че вечер по пътя към Маджарово този мини-стоунхендж да блещука в мрака.

Тази църква е на 200 години. Камък върху камък, невзрачна и малка. Няма как случайно да минеш покрай нея, защото село Долно Луково е южно от Ивайловград - на края на картата и на края на един път, който се вие като мустак към границата. И това притихнало село, като много други чудати и далечни места, си има апостол. Баба Стефана Димова. Пенсионирана учителка по български език. "Кратка или дълга беседа?", пита и проницателно ни оглежда, за да прецени интереса. Старото име на Долно Луково било Суванли, а турците го наричали Алтън Суванли. Храмът изниква насред дъбова гора. Тук през 1806-та къщи не е имало... Църквата е построена за седмица. Изографисана от местен зограф, останал незнаен. И не всички канони са спазени. Жените и мъжете са влизали на различни места в малката църква, защото е двуделна. Мъжкото отделение - богато изписано, женското - почти монашески аскетично. "Светлото - това е рая, тъммното - ада. Така си го е представял зографът. Някои от светиите държат б...

Иван продава стари книги. На мост над Перловската река. Почти срещу бившия си дом в една от старите софийски кооперации, в който е живял ни повече, ни по-малко 50 години. Седи на пластмасов стол от кафене и насред зимната мъгла и тротоарна влага пие чай, попримесен с нещо по-силно. От актовете за незаконното си книгопродаване може да направи изложба.  Не обича да говори за Бойко Борисов. Продава на "приятни цени" и има "сума доценти и професори" сред клиентите си. Има си "шерпи", които тарашат тавани и мазета и му носят книги. И познават каналите, по които книгите-вторични суровини стигат до уличната маса за вехта литература.  Поглажда бялата си брада и дълго върти в ръцете си цигара, която така и не запалва. "Събуждате еврейското в мене, но някои тайни в този занаят няма да ги кажа."  Хората се пазарели доста, продължава Иван. Ако книгата е с цена 5 лв., се опитват "решително" да я свалят поне до 3. Джобно издание на Сергей Есенин с тв...

Най-голямата изненада за последните дни. Привечер преджапвам "Графа" и влизам в една от централните книжарници. Имам си едно наум още отпреди Коледа, когато излезе книгата на Георги Господинов с коледни истории . "О, Хенри" се казва. Разглеждам други неща, оставям си я за десерт. Обаче не я намирам на рафта. Решавам, че е някъде около касата, където са новите книги. "Свърши, купиха ги всичките" - тази реплика на продавачката е историческа за най-новите времена. "Всъщност историите в тази книга са седем, - казва Георги Господинов . - Трите са видими, четвъртата е скрита (законспирирана), петата - заснета, а шестата и седмата - нарисувани. Тя е почит към онова, от което са направени Коледите - закъснели дарове, души на прасета, истории за разминавания, в които има повече любов, отколкото във всички срещи на света... И една особена коледна тъга." Не че Георги Господинов не умее да си прави добра реклама и че понякога не ме дразни с прекомерното си м...

Така се прави стачка. Безцеремонно и безотказно. Дори култови награди като Златните глобуси на Холивуд ще бъдат жертвани, може би, заради протеста на холивудските сценаристи . Които искат по-голям дял от шоу-баницата. Мислех сценаристите за кротки и откачени типове, които пишат в повечето случаи безумни текстове под натиска на пазарната политика. Измислят малоумни финали, потопени в непоносимо сладък сос, превръщат иначе читави герои в блудкави и неясни личности, опитват се всячески да улеснят възприятието им, като ги лишават от загадъчност. Мислех сценаристите за майстори на предвидимата сцена и очакваната реплика. Но сега със заканата им да поставят стачни постове на раздаването на "Златен глобус" ми станаха малко по-интересни. Даже не искат да напишат сценарий за самата церемония.

Обичам да разказвам за хора, за които в google няма нито един резултат:) Такъв е Венцеслав Михайлов - Венце, по образование стенописец, по душа карикатурист, доскоро пазител и уредник в Софийската градска художествена галерия. Прекрачващ средната възраст. Сега без работа. "Да си уредник, значи да се уредиш, да си пазител - значи да си сфинкс", философства Венце в малкото кафене над "Славянска беседа" дни преди Коледа.  - Колко време ти трябва, гледайки една жена, за да научиш определени неща за нея, без тя да ти казва нито дума?  - Колкото по-малко време - по-същностното. Колкото повече време - има опасност да я харесам, да се влюбя в нея.  Венцеслав рисува в трамваите на София.  Преди време ви разказах за него само след петминутно запознанство. Дори не бях сигурна как се казва, защото беше изписал нечетливо името и телефона си на бързо скалъпена моя рисунка. Сега вече го разпитвам подробно.  - Добре, но в трамвая никога не знаеш коя жена кога ще слезе, колко вр...

"Имам една приятелка. Аз се обаждам на тази приятелка. Не говоря с нея за 5 години. Питам "Как е живот в България" и тя ми каже: "Аз имам една къща в един село. Никой не живее там. Ако ти искаш, можеш да ходиш." Така канадката Надя Счепара се озовава в самоковското село Рельово. Надя е красива и усмихната млада жена, с руса коса почти до кръста. Била е в Азия и в Африка - в Камбоджа и Мароко... Говори приличен български. Разказът й продължава така: "Аз заключвам телефон, купува билет, продавам моя пиано. Сега аз съм тук. " Намесва се Станимир Костов, художник, чийто път се пресича с българските пътеки на Надя. "Прекрасна история. Ние сме в кафе извън София. Решавам да си порисувам. Влиза Надя и отива на бара. Поръчва си вино. Помислих си: "Това момиче изглежда много добре, но със сигурност никога няма да си поговоря с нея. Скица след скица, тя идва с чаша вино и ме заговаря - "Мога ли да видя какво рисуваш? Аз идвам в България, за да ри...

Помните ли... ако сте поне над 25 годишни, как събирахме в кашончета помощи за децата на братска Африка? Няма да забравя. Всеки трябваше да приготви дълготрайни храни, които да стигнат до гладуващите деца. Май бяха от Етиопия. Помня, че дадох буркан с лютеница, пакет с бисквити, шипков мармалад. Не знам как детският ми ум е разбрал това хранително послание, тази подадена отдалече милостиня от анонимни детски ръце. Но натрапчиво си спомням тези моменти, защото за втора поредна година в групата в детската градина раздават на всяко дете кашонче с благотворително събрани някъде в Германия играчки и лакомства, които да зарадват нашите деца. В кашончето има задължително: плюшена играчка, сладкиши, някаква занимателна игра. Унисекс - става и за момче, и за момиче.  Макар че миналата година ни се падна и яркочервен женски колан, обсипан с блещукащи камъчета, който не послужи на никого и... детска паста за зъби. Но нещата са грижливо подредени - моливчета, две тетрадки, скицник, желирани бо...

Многото лица и роли на кофите продължават да ме изумяват. След поредицата " Ценни кофи за боклук ", ето я и следващата находка. Привечер. "Опълченска" на голямото кръстовище със "Сливница". По средата на пътя, точно на светофара, стои кофа. Прикрива дупка. Огромна дупка. Отдалече кофата сигнализира за опасност. Добър като размери декор. Досега съм виждала: гума от кола, пръчки и клони, кашони - в ролята на известител за подмолностите на централни пътни отсечки в София. Освен всичко останало, кофата е удобна за онези шофьори, които си хвърлят през прозореца кутиите от цигари и други "дреболии". Хем избягваш дупката, хем кофата ти е под ръка. Днес е голям ден за пътищата/виж предишната публикация/. Евроначало на годината отвсякъде... Surreal, but nice!, както бе казал филмовият герой на Хю Грант от "Нотинг Хил ".

Хора, зима е. Не забравяйте, че през зимата е нормално да вали сняг. Така каза шефът на Гражданската защита по радиото. Обичам зимата. Но започвам да се съмнявам, че София е моят град точно в този сезон.  Очевидно обитаваме паралелни реалности с фирмите-концесионери. Те били чистили неуморно. Според полицията, дала справка за почистващите машини, това съвсем не е така. За пореден път. "В 6.30 ч. тази сутрин е започнало почистването на спирките на градския транспорт. Екипите, ангажирани със снегопочистването, извършват трета обработка на улиците, по които се движи масовият градски транспорт", чета в БТА малко преди 10.  След като съм минала по глухия, празен като никога и заринат със сняг бул. "Драган Цанков" по една 20-сантиметрова партизанска пътечка на 4-метровия тротоар. Улицата пред детската градина беше като пред хижа в планината - паркираш и не знаеш дали ще излезеш след това. Кварталните улици на не много отдалечения ми от центъра квартал бяха неописуемо непо...