Пропускане към основното съдържание

Сурва

Зимно слънце. Денят на откриването на пернишкия фестивал на маскарадните игри, който се случва всяка четна година. Идват маскирани от Балканите и отдалеко. На площада на групички бъбрят пенсионери, под чийто буден поглед се стъкмяват последните детайли по сцената, украсата, логистиката на събитието. А логистиката е почти немислима без... продавачите на скара. Всеки е завардил по един стратегически ъгъл. 

Към обед на групи излизат учениците и правят и те една обиколка на основната зона, където по тъмно ще започне феста, със специален спектакъл. Дими съвсем истински на кюфтета и кебапчета. В съседния на площада младежки дом има работилница и изложба на маски. Коя от коя по-изобретателни и страшни. Там продават и две баби-сестри: Магдалена и Елена. В еднакви носии, ушити от самите тях и от години - много вътре в сувенирния бизнес. Омесили са питка и посрещат с хляб и сол всеки посетител на "крайпътния"си, разположен на едно стълбище щанд. 

Купувам си две царевични мини-кукли, които се държат в дома за благополучие до следващата Сурва през януари и накрая се изгарят. Освен маските, продават и малки торбички с магични растения - за любов, за здраве и т.н. Тези за любов са червени. Казват ми, че по-нататък като се видим, като отида в техния край, ще ми баят с някаква игла. По женски. Мъжът ми където и да ходи, все при мен да се връща:) 

А аз се връщам на площада, където Йордан и Иван стоят до една скара и пластмасови бутилки с "домашно вино от Мелник"/понеже в Пернишко пият главно ракия и не са винари/. Иван недоволства, че тъкмо когато "Перник е центърът на света и Перник е България" по телевизията му давали за бразилския карнавал... Това видях преди да започнат истинските танци. Преди мъжките фигури да запристъпят, облечени в тежки кожи, рогата им да закачат небето, а звънците им да отекнат с онзи езически звук, който кара нещо да трепне и у най-големите скептици.


Коментари