Бележки на Яна Боянова

Докато най-изявените депутинизатори на България безчинстват срещу паметници, последното изследване на Евробарометър потвърди, че българите остават сред най-упоритите противници на изпращането на военна помощ за Украйна, редом с гърците и словаците. Войнствената пропаганда на глутницата на войната не е успяла да пречупи трезвата преценка на критична маса от живеещите в милата ни татковина, напук на грантовите усилия на онези, които денонощно торят нивата на общественото мнение с налудните си ястребски призиви за още оръжия и още кръв. С трудна мисия са се заели тези труженици на войната . Изкопирали безнадеждната западна формула за струпване на всичкото възможно оръжие в Украйна като единствен ключ към решаването на въпроса, тези пропагандатори лицемерно ни убеждават, че това е единственото решение. Затънали до гуша в черно-бялата стилистика на "жертвата и агресора", те не успяват и не успяват да отлепят от това ниво и да видят събитията откъм техните корени и перспектива

Европейските "водачи" ни пренесоха изцяло в черно-бялата си реалност. Банализирайки злото по класическа технология, успяха да подчинят целия дневен ред на европейците на идеята за война до "победен" край. Хаотичните им и истерични действия подсказват липсата на каквато и да е стратегия или поне мижав опит да вземат курс към постигане на мир в Украйна. Фалшивата бодрост, с която държавите се убеждават една друга колко е важно да заливат Украйна с оръжия като единствен изход от кризата, е признак за слабост и липса на ориентация. Лидерът на най-голямата група в европарламента – тази на ЕНП, Манфред Вебер, призова ЕС да премине към режим на "военна икономика". Някои държави с неохота, а други с налуден ентусиазъм изпразват военните си складове, за да пратят така бленуваните от Киев танкове. Анонсираха десети пакет санкции към Москва. И всичко това – заради "партньорите" във Вашингтон, които са обсебени от целта да накажат Русия, дори с цената на

От около година насам става все по-натрапчиво усещането, че някой е задействал обратното броене на държавата ни като самостоятелна етнокултурна, национална, географски и административно определена и уж самостоятелна единица и е взел бъдещето ѝ на ръчно управление. Под логото на евроатлантизма се правят опити за откъртване на последните пирони , крепящи скърцащата порта на българското, на различното, на историческото в името на едно нерадостно аморфно утре в дигитализиран свят без корени. Демонстративно в медиите се разгръща лесно разпознаваем фронт от дежурни гласове – нещо като батальонна бойна група , които ни убеждават в нашата западна принадлежност и упорито и безмозъчно пригласят на западните мозъчни тръстове, опитвайки се да ни пришият някак противоестествено и напук на историческите факти към "евроатлантическата общност" и "евроатлантическите ценности". Нещо като "интеграцията" на индианците от западните нашественици и "освободители".