Либералната загуба на смисъл

Пошлият спектакъл за откриването на Олимпийските игри е най-добрата илюстрация на безспорния упадък на либералната култура. Разгръща се картина, изобилна на всички възможни уродливости, вградени в изкривената модернистична представа за "свобода". Като на длан са показани всички противоестествени, изкуствено насаждани и укрепвани "ценности" на т.нар. западен свят, който се самоопределя като флагман на напредничавостта.

Тази манифестация на вулгарността, подобно на "Евровизия" и нейните разпищолени стандарти, е в пълно съзвучие с разказа за съвременния либерален човек – разкъсал веригите на всякакви ограничения, но уви… превърнал се единствено в изглупяло зомби, изпразнил живота си от всякакъв висш смисъл, заключил се собственоръчно в друга матрица – на измисленото и подклаждано "многообразие". Куха формула, натрапвана и налагана и по хоризонтала, и по вертикала на обществените системи с цел дългосрочно преформатиране и дезориентиране.

Диктатурата на малцинствата, която кара всеки здравомислещ човек да усеща инстинктивно, че нещо не е наред, закрепена в норма, издига патологията в култ и унижава онзи, който изповядва вече считани за ретроградни възгледи и стремежи. Оспорил и захвърлил Бога, модерният либерален гуру всъщност се е превърнал в самотно и лишено от контекст същество, битуващо в зона на комфорт, която е негова илюзорна вселена, пълна с инжектирани послания за благополучие.

Боят по класиката и корените, по автентичността, идентичността, традицията, семейството, по всичко изконно, е систематично усилие за разбиване на координатна система, битувала векове наред. Тъй като се случва не по естествен път, резултатът е трагичен – наблюдаваме пълна истерия, с която се оспорват всички досегашни постулати за приемливо, красиво, интимно, допустимо, богохулно. Понеже не е еволюционен процес, а режисирана "революция", са напълно обясними отблъскващият ефект и отвращението, които предизвиква.

Този парад на крайностите, който дори не е кич, а нещо далеч отвъд него, защото кичът е безобиден, докато сценарият на либералните варвари – не, всъщност създава усещане за края на времената, за тотално оскотяване и загуба на смисъл. Никога връзката с вселенското не е изглеждала по-тънка, колкото през последните десетилетия, проповядващи пълна подмяна на понятията и ценностите. Никога йерархията между човека и Създателя не е била така злостно атакувана. Настървеността, с която се рушат устои, напомня на гигантска операция по унищожаването на целия познат ни доскоро свят.

И ето ги, воините на промяната – същества, излезли от болното въображение на сектанти. Милиони наблюдават тази демонстрация на натруфени нещастници, обидна за средностатистическите възприятия. Днешните разкрепостени представители на либералната култура величаят всичко, омърсяващо светини и реликви на нравствеността и духовността. Те са иконоборци, за които не остана нищо недосегаемо и неуязвимо. Те обругаха всяка норма. Скъсаха всички обществени договори. Осмяха вярата, оскърбиха божественото в човека. Приравниха го с пластмасов манекен на витрина, който може да бъде облечен всякак. Накичиха го с фалшива самоличност. Вмениха му природа, каквато няма, принизиха го до долнопробен палячо.

Става традиция на откриването на Олимпийски игри организаторите да се заиграват с всякакви сатанистки символи и ритуали, да вкарват демонични знаци и образи, които нямат нищо общо нито с изкуството, нито със спорта, нито с естетиката. Публичен марш на тъмни сили. Разгул на извратеността. Зануляване на нормалността.

Ако трябва да обобщя, това е истинска Олимпиада на падението. А след него, знаем, идва възход. Но първо трябва да бъде изметен целият натрупан либерален боклук.