Бележки на Яна Боянова

Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро

Брашняна супа, черешова ракия и малко време Гьокченур,Ч. Тук съм си добре под евкалиптовите листи, банановите сенки, разпукващите се нарове, тук обядваме с нощите, пием закумова ракия, разговаряме с рибарите, на връщане от рязането на тръстиките казват, реката разбира защо всичко прилича на дъжда. Местните хора не знаят, че под едно русло текат две реки, една върху друга, притиснати силно. Успоредни на слънцето, две реки прилични отдалеч на две прегърнати змии в любовна ласка. Тук съм си добре, тук в кралството на мухите ме дадоха стая с изглед към реката брашняна чорба, черешова ракия и малко време ми дадоха. Хората, - казах на доктора, в миналото не са мислили с думи, когато слънцето е било като рибена люспа върху небето, но им дошъл в повече безкрая да мислят в образи, затова са уйдурдисали малко наброй думички, а докторът не вярваше, че времето носи свойствата на дъжда. Времето като змиорка се изплъзва от нашата раздяла тук варосваме дърветата, поправяме пристана, опитваме се да го

В едно вълшебно пространство има вълшебни неща. В деня преди есенното равноденствие в къща-ателие "Шмиргела" Даниела Тодорова прави "портрети" на светлината от хартия. Изработена на различни места по света, част от нея - ръчно. Колажите са в тези цветове. А проектът е започнат във Финландия, където има толкова малко светлина. Пространството на Даниела свети. Има "облечени" в бяла хартия бутилки, в кръг от бели камъчета. Светлината се "разгъва" и като бял "лабиринт". Наскоро и предесенно не съм срещала нищо по-зареждащо.

Чели ли сте скоро Йовков? И аз не бях. Но се присетих за някои любими разкази като "Мечтател". Там старият ерген Боянов живее в пощенска станция-страноприемница на границата и от един бегъл епизод с интересна жена успява да си изгради цяла вселена от илюзии. Госпожица Вяра преминава през живота му като белите коне на кираджията Ак Яхя и също като тях оставя облак мечтателен прах след себе си. "Една вихрушка се повдигна сред пепелището на мегданя и като някое фантастично дърво, израснало за миг из земята, изправи се и се извиши нагоре". Така започва "Съд", където Мустафа Ешреф Токмакчията преобръща представите си за миналото на един съдебен процес за две ниви... виждайки дъщерята на обичана някога жена. Той гони призраци в паметта си, заслушва се в шума на опустялата си къща, "сладка мъка свива сърцето му". И решава да излъже, превърнал избледнелия образ на една жена в просветление. Но един разказ винаги ми звучи ритуално като молитва. "Песен

Приключи он-лайн конкурс на една банка за свежи идеи за лятото. Между юни и 10-ти август на сайта на банката се събираха... мечти. Някои от първите 20, получили най-много гласове, ще получат награда под формата на пари. На повече от 20 странички можете да разгледате най-чудновати мечти. Разбира се, има много материални - за климатици, ремонти и околосветски пътешествия, но има и невероятни - например желанието да се купи астрономическа апаратура за обществено ползване, да се издаде книга със стихове на блогъри, да се купи... машина за понички за малък бизнес в град, в който си нямат машина за понички:) Има и една мечта за празник на козето сирене. И друга - за скулптура от стари счупени фаянсови плочки между блоковете. Един човек си мечтае да стане президент и кандидатства с тази своя мечта. Друг с тези пари би платил медения си месец. Но най-прекрасното е, че има много мечти в полза на другите. Наистина са доста предложенията да се помогне на сираци, бездетни семейства и болни бебета.