Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2009

На парад

Не бях ходила на парад от дете. Останали са ми спомени за внушителна гледка. За днешните деца е по-семпличко, но нали трябва да бъдат пацифисти:) По покривите имаше наблюдателни момчета:) Поради липса на предни позиции, закъснелите деца си избраха да гледат, качени върху кофи за боклук. Нашата беше "за стъкло":) "Летателната" част като най-атрактивна и шумна продължи най-кратко:) Аз като изкушен от изкуството човек, не спирах да се взирам и в огромните рекламни пана на изложби в националната галерия:) Гостуващите духови оркестри си спечелиха заслужени овации:) Тук имаше фото-паника сред заснемащите заради светкавичното появяване и изчезване на обектите:) Някои станаха полицаи за един ден:) При тази гледка мъжете в публиката около мен неминуемо си спомниха казармата. Дръвчетата в съседната градинка бяха отрупани с ветреещи се мартеници. Накрая народът превзе площада:) и хукна към неделните кафенета:)

Истанбул... от лалета

"Времето за лалета" там почти отминава. Повечето скоро ще прецъфтят. Но гледката е вълшебна. Навсякъде в градинките и покрай улиците са нашарили градския пейзаж с лалета в ярки нюанси. Има и "извънземно" лилави. И такива, в които цветовете се смесват:) Eто някои от онези, които срещнах:

Мачът на Исус

Това е един от многото квартални мачове, състояли се извън хрониките и спортните новини, незабележимо, из близки и далечни земи, в една пролетна събота. За неговите участници обаче той си е уникален. Някои може и да не са спали след това. Други - да са се наранили. Трети - да са повярвали в себе си повече, отколкото преди мача. Минавах случайно край тази училищна ограда на път към автогарата на Сандански:) Изгледах почти цяло "полувреме". На тръгване резултатът беше 7:7 :) Представих си същите или подобни момчета да ритат из прашните улички на някое африканско село или в Бразилия. Вероятно и там някъде някой Исус е играл "мача на живота си", както и Исус от Сандански:)

Срам ме е от НДК

За пореден път, на концерт преди две-три вечери си казах: няма такова място. Просто няма. ПОВЕЧЕ ОТ 15-20 ГОДИНИ НАЗАД/по-малките да не се мъчат да си спомнят/: НДК. Добре осветено, запазено, официално, дори официозно пространство. Работещи гардероби. Многобройни тоалетни. На друго място май нямаше толкова много накуп. Да изпиташ наистина удоволствие, пристъпвайки в зала 1. Първите Киномании. Чисто, потъваш върху меката седалка, потъваш и във филма, защото всичко наоколо предразполага. 2008-ма: Лятото отвън около "двореца" е непоносимо. За скарата и цацата май съм писала. Слобяемите павилиони придават на пространството ако не вид, то поне вкус на битак, седмичен пазарен ден, или помощна инфраструктура за концерт на стадион. Върху настилката остават мазните петна от всякакви гастрономически дейности. 2009-та: С първия концерт от Sofia Jazz Peak се задава и Стройко. Отвън се режат дъски, ръмжат машини, носят се плочки и всякакви строителни плоскости, по земята се върга

B.B. live

Тази вечер Бойко Борисов прояви изобретателност. Отиде да чака Станишев пред Министерския съвет, без да имат уговорена среща. А после, обиден, каза следните неща, които е добре да прочетете в оригинал: "Бойко Борисов: Диалог може да има, когато се престане със "селските номера" 22 март 2009 21:21 Агенция "Фокус" София. Кметът на София Бойко Борисов помоли премиера Сергей Станишев и неговите пиари да престанат с „тези селски номера", предаде репортер на Агенция "Фокус". Премиерът иска да ме изкара, че съм по-страхлив или че той е по-куражлия от мен. Но неговите пиари го направиха за смях тази вечер, неговият щаб са разчели всичко, освен че аз съм безстрашен човек. Аз съм израснал в Банкя на улицата. Когато той се е возел в „Мерцедес” без номер до училище, аз се биех с чантата на гърба от нас до училище и обратно", каза Борисов. Попитан все пак може ли да има диалог между него и премиера, Борисов обясни, че пиарите на министър-председателя т

Голямото комплексиране

Защо ни беше тази протяжна кампания по села и градове? Ентусиазъм, анимиран автобус с книги, разнасящ просвещението и посланието, че да се чете е все така модерно? Живи предавания, заснети филмчета в различни краища на света? След като финалът е малко или много предизвестен. Толкова предвидим. Толкова провинциален. Ние българите наистина обичаме да си разглеждаме пъпа. Това, че "Под игото" спечели го доказва. Няма нищо лошо - книгата си е добра, като история, като емоция, като образи. Но да стане "любим роман" означава всички дружно да се пренесем на чина, при темите по литература, при черно-белите филми. Откъде е тази втораченост в миналите сюжети, славянската носталгия, кахъренето, че все нещо ценно сме оставили зад завоя - как да си го върнем? "България на три морета" и т. н. Сега "Под игото" номер едно. Това вкопчване в образи-икони от миналото е като комплекс за вина, че нещо днес не ни се получава. Като комплекс за малоценност, че днес с

Документално

"Сатовча - Рибново - обучение по религия - проверки Вчерашната проверка на Регионалния инспекторат по образованието в Благоевград не е потвърдила сигналите, че в училище "Св. св. Кирил и методий" в Сатовча е организирано обучение по ислям при оказан натиск над родители и деца. Това съобщи началникът на инспектората Огнян Соколов . Проверката е била извършена по жалба на жител на Сатовча. Проверяващите са разговаряли с жалбоподателя, след което са се запознали с обстоятелствата на място в училището. Огнян Соколов допълни, че вчера експерти на Министерството на образованието са извършили проверка и за обучението по ислям, в училище "Йордан Йовков" в село Рибново в съседната община Гърмен. Тя е била осъществена по заповед на министъра на образованието и комисията ще му докладва за констатациите и заключенията си. Извършените досега проверки от регионалния инспекторат в Благоевград в училището в Рибново не са констатирали нередности при обучението по религия. По п

"Гори, гори огънче"

Цирковете на Яне Янев минаха всякакви граници. От няколко дни насам той неуморно размахва плашилото на "радикалния ислям", прави нелепи пространствени паралели между Рибново и атентатите от 2001-ва в Ню Йорк, говори за милиони, наливани за "носии и списания", с които се преобразяват неузнаваемо според него български селища. Проблемът обаче не е само Яне Янев. Проблемът е в лековерната публика, твърде лесно поддаваща се на манипулации, твърде отворена за страха от Другия, Чуждовереца, Чуждоземеца и т.н. Тази благодатна почва позволява на Яне да вилнее в медийното пространство като ураган от поне 3-та степен. Задайте си простия въпрос - вие колко радикални ислямисти познавате? Защото все някой трябва да ги познава тези хора. А колко мюсюлмани познавате? Колко от тях са ви разказвали за радикални ислямисти? Колко от тях приличат на образите, които Яне със страст обрисува в гостоприемните медии? Какво знаете за тези райони, които Яне маркира с отровата на омразата? Д

Музей на тракийското изкуство

Докато отрудените и затънали в немотия български археолози се чудят откъде да намерят пари за следващите си разкопки и на целия този хал "най-успешният" археолог се скара с половината гилдия на тема "рушат ли се Татул и Перперикон", японците тихомълком довършиха копието на Александровската гробница край Хасково . Те поработиха там далече от прожекторите, далече от журналистите и заедно с известни български реставратори създадоха репликата на паметника, който от доста време беше затворен за посещения заради куп проблеми. Японците са дали за този 3-годишен проект 3,5 млн. долара. Тази година предстои да бъде завършена изолацията на оргиналната тракийска гробница, пише "Стандарт". Предстои възстановяване на уникалните стенописи. Съвсем неотдавна японското посолство дари поредната сума за българската култура на един пловдивски музей. Да си смени морално и физически остарелите витрини с нови, по-атрактивни и по-сигурни срещу нежелани посегателства. Културата на

Културен шок

Такъв трябва да са изпитали хората от английския и американския ТВ екипи, като са снимали репортажите си от България по време на газовата криза. http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2009/01/09/moore.bulgaria.gazprom.suffer.itn Премиерът се възмути и прати писмо до шефове в чуждестранните медии, за да им обясни "простоватия и стереотипен начин, по който ние, страната ни и Плевен са представени в този „репортаж". В писмото се говори за реалността и професионализма и за отстъплението на професионализма, за манипулацията на реалността. Така се получавало "хубаво кино и разтърсващи сълзливи кадри, но едва ли добра журналистика". Пак опряхме до имиджа. До непоклатимите стереотипи, които западните медии използват за нас и които се свеждат до циганските каруци, бездомните кучета, българските проститутки, джебчийките. Дали ромското семейство, кюмбето, опушващо фасадата на блока или показателя, сочещ стойност 0000 получено количество газ не са били част от реалностт

Пенсионерите на ход

Два пъти през тази седмица пенсионерите бяха нарочени да решават проблеми на държавата. Не че тя особено усърдно решава техните, но... Първо шефката на данъчните Мария Мургина предложи пенсионери да следят за раздаването на касови бележки в магазините. Ако ви се стори, че зад някой щанд ви дебне сянката на бдителен пенсионер - то това ще е помощникът на властите, който ще помага за внасянето на ред в безредните ни обществени дела. Тъкмо ще има пари да си купи повече от фалшивото сирене или съмнителни кренвирши. Без да губи време и може би завидял на Мургина, че го е изпреварила, просветният министър Даниел Вълчев огласи идеята т.нар. свободни часове в училище да бъдат ликвидирани, като се призоват запасняците, т.е. пенсионирани преподаватели, за да запълнят вакуума от учители. Така държавата ще се справи с епидемията "свободни часове", използвани от учениците по предназначение: да пушат и пият по градинките, да ходят безцелно по улиците. Ето това е като виц. След като преди

Приказно "Предай нататък"

Ганчо ми подаде "факела" на една приказна блог-обиколка, която мога да продължа с една от любимите ми приказки, от тъжната съкровищница на Андерсен: "Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер - последната вечер на годината. В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единият чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара. Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно нататък. Жално му ставаше на човек

За големия и малкия протест

Толкова близо до смъртта. Толкова близо трябва да се стигне, за да излязат хора на площада. Днешният протест в Златица след убийство събра повече от хората пред народното събрание на последните демонстрации против управлението. На широко отразяваните, нагнетявани, анемични протести срещу всичко и срещу всичко, които на фона на умислени и остарели рок и блус-символи на демокрацията не успяха да раздвижат застоялата кръв на загадъчния персонаж, който наричаме "гражданско общество". На малкия площад в Златица били около 1000 протестиращи. Със свещички в ръце. Спомнете си бързо забравяните последни убийства - драматични, безсмислени, идиотски. На студентите Стоян и Найден. Спомнете си сестрите Белнейски. Спомнете си децата, смачкани в "картонената" дискотека "Индиго". Не забравяйте задушения арестант Куцаров. На това общество му трябват кръв и сълзи, за да прояви истинско възмущение. Защото умората от 20-годишния спектакъл на демокрацията, игран вече почти б

Масленки

Виждам малката продълговата кутия на горния рафт в кафенето на радиото. Масленки. Опаковани и снимани на картинка. Не знам дали са като онези. Като спомена от детстките години. Но думата е магическа. От години ги няма старите сладкарници, в които миришеше на боза от 6 и 9 ст. и винаги се чудех откъде идва бозата, наливана през кран, подобен на чешмяния:) И като ги няма старите сладкарници, изчезват и "култови" в миналото наслади като кадаиф и тригуни. Вярно в хипермаркетите има опакован кадаиф или баклава - бледо подобие на онази, която помня, но всичко е много стерилно, опаковано, различно. Няма ги мазните вилици, с които сервираха тези сладкиши: - "За тука ли?" Че за къде. Ако вземеш за вкъщи, още докато го носиш, дебелата амбалажна хартия започва да подгизва. Тези неща се ядат в сладкарницата. Масленки. Трошливи и безумно сладки. С малко пудра захар и няколко чертички отгоре. На връщане от парка или кварталното пазаруване от малкото пазарче на "Ситняково

Горна Бела Речка - в реката на спомените

Слязох от колата преди обед. Пустош. Шофьорът отпраши с колегите към Берковица и хижа Ком. Аз останах на площада. Наоколо: само шумът на реката и изкривена табела, заплашваща с 200 лв. глоба за боклуците. Но си хвърлят. В джоба си имам само едно листче с написани имена на хора, които трябва да потърся, без телефони, без предупреждение, че ще дойда и ще имам само няколко часа, в които ще събера всичките им дълги истории. Това дърво е срещу спирката. А на спирката няма никой. То и автобус минава веднъж дневно в едната посока - към Лакатник, а после - пак веднъж дневно - към Вършец. Някога е имало работеща фурна. Носел се е мирис на хляб. Сега дори кръчмата по обед не работи. Отварят я за няколко часа сутрин - да раздадат хляба и вечер - когато двама-трима сядат да изпият по ракия. Дори хора за кръчмата няма, казва ми Борис, който работи в кметството и е момче за всичко: пази камбаната, държи ключа от ракиджийницата, чисти гробищата... А това е дядо Благой. С дебела шуба и обичайните

wc = bg

Не сте допускали, че един скандал може да излиза от тоалетната? Значи не сте българин. Ние умеем да се забъркваме в безсмислени скандали, но когато и изкуството се намесва, ситуацията става деликатна и неописуема. Пред широка публика в евростолицата Брюксел един български художник ще си отмъсти . Като нарисува тоалетна, изразяваща ... всичко българско и родно върху пано, описващо отделните страни в ЕС. "Проектът за мен е възможност да си уредя сметките с фалшивия патриотизъм, да се облекча от българската материална и духовна нищета. Още повече, че това ще изнерви доста хора - впрочем мен това ме интересува, искам да провокирам скандал, особено у нас!", казва г-жа Джелебова, цитирана от БНТ. "Това е пънк жест, нарочно примитивен и вулгарен" - продължава авторката на куриозното послание. След първоначалния гняв или нервен смях, ще дойде и времето за отрезвяване. Забавно и провокативно е само на пръв поглед. На втори е леко отвратително. Проектът цели да се надсмее над

Вълнени гащи

Някога, всяка уважаваща себе си соц-баба плетеше на по-малките си или по-големи внучета терлички, ръкавички и... вълнени гащи. Зиме по пързалките и при настинки вършат чудеса. Като имаше режим на тока в демократичните години и парното отслабваше - скритите най-отзад в гардеробите вълнени гащи влизаха в тайната си роля - децата могат да се въргалят по пода, без да настиват, а по-големите: тайно да се стоплят, използвайки това древно и вълшебно изобретение. Сега отново дойде златно време за вълнените гащи - който ги има и не го е срам да си ги обуе. След уличната киша, дългия работен ден и призивите да пести топло и да плаща навреме, завръщайки се в апокалипсиса на газовата немощ, човек може да угаси лампите, да запали една свещ за романтика и... да си спомни за вълнените гащи. Те, също като чесъна, звучат като много драстично решение за префинените ни градски души, свикнали с лукса на дългата баня и разточително светещите крушки. Надали някой уважаващ себе си тийнейджър би посегнал към