Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2009

Музей на тракийското изкуство

Докато отрудените и затънали в немотия български археолози се чудят откъде да намерят пари за следващите си разкопки и на целия този хал "най-успешният" археолог се скара с половината гилдия на тема "рушат ли се Татул и Перперикон", японците тихомълком довършиха копието на Александровската гробница край Хасково . Те поработиха там далече от прожекторите, далече от журналистите и заедно с известни български реставратори създадоха репликата на паметника, който от доста време беше затворен за посещения заради куп проблеми. Японците са дали за този 3-годишен проект 3,5 млн. долара. Тази година предстои да бъде завършена изолацията на оргиналната тракийска гробница, пише "Стандарт". Предстои възстановяване на уникалните стенописи. Съвсем неотдавна японското посолство дари поредната сума за българската култура на един пловдивски музей. Да си смени морално и физически остарелите витрини с нови, по-атрактивни и по-сигурни срещу нежелани посегателства. Културата на

Културен шок

Такъв трябва да са изпитали хората от английския и американския ТВ екипи, като са снимали репортажите си от България по време на газовата криза. http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2009/01/09/moore.bulgaria.gazprom.suffer.itn Премиерът се възмути и прати писмо до шефове в чуждестранните медии, за да им обясни "простоватия и стереотипен начин, по който ние, страната ни и Плевен са представени в този „репортаж". В писмото се говори за реалността и професионализма и за отстъплението на професионализма, за манипулацията на реалността. Така се получавало "хубаво кино и разтърсващи сълзливи кадри, но едва ли добра журналистика". Пак опряхме до имиджа. До непоклатимите стереотипи, които западните медии използват за нас и които се свеждат до циганските каруци, бездомните кучета, българските проститутки, джебчийките. Дали ромското семейство, кюмбето, опушващо фасадата на блока или показателя, сочещ стойност 0000 получено количество газ не са били част от реалностт

Пенсионерите на ход

Два пъти през тази седмица пенсионерите бяха нарочени да решават проблеми на държавата. Не че тя особено усърдно решава техните, но... Първо шефката на данъчните Мария Мургина предложи пенсионери да следят за раздаването на касови бележки в магазините. Ако ви се стори, че зад някой щанд ви дебне сянката на бдителен пенсионер - то това ще е помощникът на властите, който ще помага за внасянето на ред в безредните ни обществени дела. Тъкмо ще има пари да си купи повече от фалшивото сирене или съмнителни кренвирши. Без да губи време и може би завидял на Мургина, че го е изпреварила, просветният министър Даниел Вълчев огласи идеята т.нар. свободни часове в училище да бъдат ликвидирани, като се призоват запасняците, т.е. пенсионирани преподаватели, за да запълнят вакуума от учители. Така държавата ще се справи с епидемията "свободни часове", използвани от учениците по предназначение: да пушат и пият по градинките, да ходят безцелно по улиците. Ето това е като виц. След като преди

Приказно "Предай нататък"

Ганчо ми подаде "факела" на една приказна блог-обиколка, която мога да продължа с една от любимите ми приказки, от тъжната съкровищница на Андерсен: "Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер - последната вечер на годината. В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единият чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара. Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно нататък. Жално му ставаше на човек

За големия и малкия протест

Толкова близо до смъртта. Толкова близо трябва да се стигне, за да излязат хора на площада. Днешният протест в Златица след убийство събра повече от хората пред народното събрание на последните демонстрации против управлението. На широко отразяваните, нагнетявани, анемични протести срещу всичко и срещу всичко, които на фона на умислени и остарели рок и блус-символи на демокрацията не успяха да раздвижат застоялата кръв на загадъчния персонаж, който наричаме "гражданско общество". На малкия площад в Златица били около 1000 протестиращи. Със свещички в ръце. Спомнете си бързо забравяните последни убийства - драматични, безсмислени, идиотски. На студентите Стоян и Найден. Спомнете си сестрите Белнейски. Спомнете си децата, смачкани в "картонената" дискотека "Индиго". Не забравяйте задушения арестант Куцаров. На това общество му трябват кръв и сълзи, за да прояви истинско възмущение. Защото умората от 20-годишния спектакъл на демокрацията, игран вече почти б

Масленки

Виждам малката продълговата кутия на горния рафт в кафенето на радиото. Масленки. Опаковани и снимани на картинка. Не знам дали са като онези. Като спомена от детстките години. Но думата е магическа. От години ги няма старите сладкарници, в които миришеше на боза от 6 и 9 ст. и винаги се чудех откъде идва бозата, наливана през кран, подобен на чешмяния:) И като ги няма старите сладкарници, изчезват и "култови" в миналото наслади като кадаиф и тригуни. Вярно в хипермаркетите има опакован кадаиф или баклава - бледо подобие на онази, която помня, но всичко е много стерилно, опаковано, различно. Няма ги мазните вилици, с които сервираха тези сладкиши: - "За тука ли?" Че за къде. Ако вземеш за вкъщи, още докато го носиш, дебелата амбалажна хартия започва да подгизва. Тези неща се ядат в сладкарницата. Масленки. Трошливи и безумно сладки. С малко пудра захар и няколко чертички отгоре. На връщане от парка или кварталното пазаруване от малкото пазарче на "Ситняково