Пропускане към основното съдържание

Публикации

Държава за закриване

От около година насам става все по-натрапчиво усещането, че някой е задействал обратното броене на държавата ни като самостоятелна етнокултурна, национална, географски и административно определена и уж самостоятелна единица и е взел бъдещето ѝ на ръчно управление. Под логото на евроатлантизма се правят опити за откъртване на последните пирони , крепящи скърцащата порта на българското, на различното, на историческото в името на едно нерадостно аморфно утре в дигитализиран свят без корени. Демонстративно в медиите се разгръща лесно разпознаваем фронт от дежурни гласове – нещо като батальонна бойна група , които ни убеждават в нашата западна принадлежност и упорито и безмозъчно пригласят на западните мозъчни тръстове, опитвайки се да ни пришият някак противоестествено и напук на историческите факти към "евроатлантическата общност" и "евроатлантическите ценности". Нещо като "интеграцията" на индианците от западните нашественици и "освободители".
Скорошни публикации

Как ни вкараха в матрицата Отбор „Ябълка“ срещу Отбор „Черешка“

Отрязаните мостове към доста от руските медии онлайн съдържат всички белези на информационно насилие.  Радетелите на едноплановото мислене си осигуряват пълен комфорт и празно поле за тотална манипулация . Демокрацията заора дъното и старателно се опитва да копае и под него. Значи е временно разрешено да отправяш публични призиви за смърт на руснаците и на техния президент, ноооооо временно не е позволено да следиш в оригинал руски източници и  да надничаш отвъд паравана на наложената медийно тактическа схема  за развитието на събитията. А ако случайно споделяш не толкова проевроатлантически размисли (разбирани непременно като пропутински), те блокират и  наказват по „стандартите на общността“, които се оказаха лепкави и разтегливи като размекната и мръсна дъвка . Възможен е обаче, дори очакван, ефект на махалото. Колкото повече се грижат да си убеден в правилната версия, толкова повече - естествено и логично - се съмняваш в нея.  Толкова са елементарни, че чак е тъжно. За толкова

История и fast food

Напоследък у нас се наблюдават маниакални гърчове на безродността. С началото на военните действия в Украйна изведнъж се оказа, че повече българи държат в чекмеджетата си украинския флаг , отколкото българския . Вкупом мнозина изпаднаха в примитивна, наречена от някои историци направо пещерна русофобия. Започна дива надпревара в правоверен евроатлантизъм и денонощно наддаване с коя от коя по-безумни идеи. За бойкотиране на националния празник, за спиране на руските медии, за отнемане на „Доктор хонорис кауза“ на руския президент ( това последното вероятно много го е засегнало ) . Въобще в последната седмица в България удивителен брой хора се държат така, сякаш пъпът им е бил хвърлен някъде по „Пенсилвания авеню“ . Не че не сме усещали през последните години този повей, и то все по-настоятелно, но сега той доби мащабите на ураган, който иска да помете всяка следа от руското присъствие в българските ум и памет. С неконтролируем бяс и с някаква направо спиритическо опиянение се си

Новите пастори

Ще ги познаете без затруднение. Те са форматирани с една и съща програма, по калъп . Размислите им са ограничени в строгите рамки на един конспект като изпитните и по всяка от ключовите теми в конспекта говорят, сякаш са чели от един и същи учебник и дори сякаш са подчертавали с един и същи молив. Говорителите на правилната линия срещу грешната, осмиваната, иронизираната, обявяваната за световно зло и генерална заплаха. Новите кръстоносци на една съмнителна вяра и още по-съмнително добротворчество . Новите пастори. Ще ги срещнете във всички телевизионни студия и не само. Медиите са тяхната арена. Там те сякаш изпълняват норматив, демонстрират активности, трупат еднотипни участия. През публичното си говорене отчитат вярност и принадлежност към идеологията, която са се нарамили да защитават. Вероятно някъде отбелязват някакви точки в заклеймяването на тезата или линията, срещу която са застанали и за която са наети или са се самонаели. Те са монополизирали истинността и който се с

Азбучна демагогия

В началото бе страхът. А машината на страха започна да произвежда чудовища. Съвременният западен свят, лежерно подремващ в уютното си консуматорско кресло, бе сепнат от непознатия вирус и разтърсен от изумление и ужас. Оказа се обаче, че филантропията доминира сред управляващите този презадоволен свят , те се отзоваха на повика да спасяват с доста съмнително усърдие, зад което прозира явно желание за повечко насилие и контрол. И спасението се зададе на хоризонта, но вместо да донесе облекчение и връщане на нормалността, то завихри нова спирала от ограничения. И така до днес, когато настъпва по-лек вариант на вируса, но н а някои толкова много им хареса пандемията, че вече се чувстват уютно в нея и ще им е трудно да се разделят с всичките ѝ императиви . Около началото на здравната криза СЗО внезапно промени определението си за пандемия и така се озовахме в пандемия по новите правила . Впоследствие, в разгара на „пандемията“ промени и дефиницията за ваксина, с идеята ваксина да бъ