Отрязаните мостове към доста от руските медии онлайн съдържат всички белези на информационно насилие. Радетелите на едноплановото мислене си осигуряват пълен комфорт и празно поле за тотална манипулация . Демокрацията заора дъното и старателно се опитва да копае и под него. Значи е временно разрешено да отправяш публични призиви за смърт на руснаците и на техния президент, ноооооо временно не е позволено да следиш в оригинал руски източници и да надничаш отвъд паравана на наложената медийно тактическа схема за развитието на събитията. А ако случайно споделяш не толкова проевроатлантически размисли (разбирани непременно като пропутински), те блокират и наказват по „стандартите на общността“, които се оказаха лепкави и разтегливи като размекната и мръсна дъвка . Възможен е обаче, дори очакван, ефект на махалото. Колкото повече се грижат да си убеден в правилната версия, толкова повече - естествено и логично - се съмняваш в нея. Толкова са елементарни, че чак е тъжно. За толкова
Напоследък у нас се наблюдават маниакални гърчове на безродността. С началото на военните действия в Украйна изведнъж се оказа, че повече българи държат в чекмеджетата си украинския флаг , отколкото българския . Вкупом мнозина изпаднаха в примитивна, наречена от някои историци направо пещерна русофобия. Започна дива надпревара в правоверен евроатлантизъм и денонощно наддаване с коя от коя по-безумни идеи. За бойкотиране на националния празник, за спиране на руските медии, за отнемане на „Доктор хонорис кауза“ на руския президент ( това последното вероятно много го е засегнало ) . Въобще в последната седмица в България удивителен брой хора се държат така, сякаш пъпът им е бил хвърлен някъде по „Пенсилвания авеню“ . Не че не сме усещали през последните години този повей, и то все по-настоятелно, но сега той доби мащабите на ураган, който иска да помете всяка следа от руското присъствие в българските ум и памет. С неконтролируем бяс и с някаква направо спиритическо опиянение се си