Пропускане към основното съдържание

Публикации

Отворено писмо от един нещастен фашист

Уважаеми г-н Петров, Поздрави от един фашист, нещастен по презумпция! Не слушам музика като тази, която Вие правите, но пък Вие може да сте чели на децата си някои от книгите, които аз редактирам. Но в едно общество сме свързани, колкото и да ви е странно, с невидими връзки и вътрешни кодове, които предопределят за добро или зло общото ни битие . Не зная дали Вашата еволюция до депутатското място и новата Ви роля са Ви дали криле за тези полети на мисълта от трибуната на Народното събрание, които демонстрирате напоследък, но крилата на свободите в тази малка държавица определено са поорязани и вие като народен представител би следвало да го усещате някак, общувайки със своите избиратели. Или те всичките са на правилната страна, според която няма накърняване на права, няма цензура на инакомислещите и всичко е точно от две години насам? Няма дискриминация и новото нормално е по-нормално от старото ? А някакви идиоти на площада вдигат излишен шум и смущават хармоничното налагане на
Скорошни публикации

Азбучна демагогия

В началото бе страхът. А машината на страха започна да произвежда чудовища. Съвременният западен свят, лежерно подремващ в уютното си консуматорско кресло, бе сепнат от непознатия вирус и разтърсен от изумление и ужас. Оказа се обаче, че филантропията доминира сред управляващите този презадоволен свят , те се отзоваха на повика да спасяват с доста съмнително усърдие, зад което прозира явно желание за повечко насилие и контрол. И спасението се зададе на хоризонта, но вместо да донесе облекчение и връщане на нормалността, то завихри нова спирала от ограничения. И така до днес, когато настъпва по-лек вариант на вируса, но н а някои толкова много им хареса пандемията, че вече се чувстват уютно в нея и ще им е трудно да се разделят с всичките ѝ императиви . Около началото на здравната криза СЗО внезапно промени определението си за пандемия и така се озовахме в пандемия по новите правила . Впоследствие, в разгара на „пандемията“ промени и дефиницията за ваксина, с идеята ваксина да бъ

Коледа за ваксинирани

От Ню Йорк дойде новината, че Новата година на открито щели да имат щастието и предимството да съпреживеят единствено ваксинираните, или пък онези, които за да се слеят с тази елитарна обществена прослойка , решат да си бръкнат предпразнично в носа, за да се тестват. И съответно да си покажат свидетелство, че са чисти. В немскоезичната Европа пък стягат традиционните коледни базари , но… само за ваксинирани. И ако навалицата от желаещи стане прекалено голяма за чувствителните санитарни власти, щяло да има резервации онлайн кога и кой пазар искат да посетят желаещите да се топнат в предколедната консуматорска треска. Родните телевизори ни показаха лъскави търговски центрове в Париж, в които коледната украса вече радва само… притежателите на зелен сертификат. Което може би първосигнално следва да задейства мечтите и шопинг нагоните на опърничавия и скептичен зрител, та пожелавайки да се докосне и той до този вълшебен и успокояващ свят с вкус на шоколад и канела, но в български вариан

Томахавката на умопомрачението

Тези дни психологът Христо Монов говори пред една телевизия за психотерора от страна на властите в световен мащаб от март миналата година досега. За ежедневната ковид сводка и негативния контекст, в който брутално ни потопиха с безкрайната лавина от „новини“ за вируса, за депресиите и психичните сривове вследствие на масираната пропаганда на страха и ужаса. И тъй като все пак е лято, посъветва да се концентрираме върху любими занимания и хора, които да укрепват у нас усещането за надежда и щастие, защото животът е по-силен от всичко. И се замислих как ли щеше да протече тази медико-политико-бизнес маневра по въвеждането на новото ненормално , ако от самото начало онези, които трябваше да управляват родния дневен ред, бяха заложили не на страха, а на усилие да успокояват хората, да ги съветват да включат в арсенала си за защита къде-къде по-ефективно действащи средства за повишаване на имунитета и устойчивостта им на вируси и беди от страха. Ако не споделяха всеки ден сводката, а койт

Свобода на дъното на скрина

Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро