Тези дни психологът Христо Монов говори пред една телевизия за психотерора от страна на властите в световен мащаб от март миналата година досега. За ежедневната ковид сводка и негативния контекст, в който брутално ни потопиха с безкрайната лавина от „новини“ за вируса, за депресиите и психичните сривове вследствие на масираната пропаганда на страха и ужаса. И тъй като все пак е лято, посъветва да се концентрираме върху любими занимания и хора, които да укрепват у нас усещането за надежда и щастие, защото животът е по-силен от всичко. И се замислих как ли щеше да протече тази медико-политико-бизнес маневра по въвеждането на новото ненормално , ако от самото начало онези, които трябваше да управляват родния дневен ред, бяха заложили не на страха, а на усилие да успокояват хората, да ги съветват да включат в арсенала си за защита къде-къде по-ефективно действащи средства за повишаване на имунитета и устойчивостта им на вируси и беди от страха. Ако не споделяха всеки ден сводката, а койт
Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро