Глутницата на войната

Докато най-изявените депутинизатори на България безчинстват срещу паметници, последното изследване на Евробарометър потвърди, че българите остават сред най-упоритите противници на изпращането на военна помощ за Украйна, редом с гърците и словаците. Войнствената пропаганда на глутницата на войната не е успяла да пречупи трезвата преценка на критична маса от живеещите в милата ни татковина, напук на грантовите усилия на онези, които денонощно торят нивата на общественото мнение с налудните си ястребски призиви за още оръжия и още кръв.

С трудна мисия са се заели тези труженици на войната. Изкопирали безнадеждната западна формула за струпване на всичкото възможно оръжие в Украйна като единствен ключ към решаването на въпроса, тези пропагандатори лицемерно ни убеждават, че това е единственото решение. Затънали до гуша в черно-бялата стилистика на "жертвата и агресора", те не успяват и не успяват да отлепят от това ниво и да видят събитията откъм техните корени и перспектива, която е много лоша за нас. Според проповедниците на войната в България, аудиторията очевидно се състои от заблудени овце, които, слушайки тези послания месеци наред, започват да хрупат единствено възможното обяснение.

Повечето българи изглежда са патологични пацифисти, щом не кандисват да повярват на химна на войнолюбците, впрегнати да отстояват чуждоземна логика и още по-далекоземни интереси. Преобладаващата част от българите хич не се връзват на рецептите как Русия трябва да бъде премазана и в миг това ще излекува всички рани на днешния болен свят. Никак не им се нравят проклятията, които се сипят. Не харесват хулите и откровените, грубиянски ругатни по изтока, нито рутенето на паметници. Българите имат някакво останало чувство за историческо приличие. Те чудесно схващат в каква кървава братоубийствена баня искат да вкарат нас, пешките от източния фронт.

Тук, на тази земя, никой нормален човек днес не ламти за войни и отношението към изпращането на оръжие много ясно показва това. На мъдрия и препатил българин, на когото войни са горили неведнъж кръстопътната му държава и тя все се е надигала от пепелищата, толкова беди са му на главата, че само тази му липсва – да се бие с братски народи. И всячески се пази да не го качат на въртележката. Това, че някой е наклал голям огън и го разпалва безжалостно, нас не ни топли и вдъхновява. Защото знаем, че сме съчките.