Новото (не)нормално

Помните ли как ни продадоха слогана "новото нормално", докато бяхме затворени като овце и гледахме света през прозореца в началото на пандемията? А помните ли с каква лекота се тиражира този безумен израз, навсякъде, така че наистина да си помислим, че нещата са кардинално и безвъзвратно променени, за наше добро, разбира се. Маски, ваксини, сертификати, рестрикции, онлайн обучение, локдауни, враждуващи лагери. Кое точно му беше нормалното на това?

Е, към днешна дата изглежда "новото нормално" все по-агресивно разширява обхвата си, като се запазват някои от вече изпробваните модели. Цензурата, която бе наложена по време на пандемията, заглушаването на "втората линия" и на другото мнение, "отмяната" на несъгласните с това "ново нормално" стават още по-отчетливи. Полигонът на пандемията бе успешно превърнат в практика след началото на военните действия в Украйна. Автоматично, точно както с ковида, водещата версия бе определена като валидна, вярна, неоспорима и единствено възможна. Спусна се, че не може да има две гледни точки за войната и се даде ход на същото демонизиране на другата страна, която се бори срещу тази едноплановост на разказа и неговото плътно и пълномащабно медийно налагане. Важат същите рестрикции в социалните мрежи. В големите медии бе тотално затръшната вратата за възможността да прозвучи заклеймената априори позиция. Медиите отново играят ролята на съдник на защитниците на тази позиция. Всичко е като под индиго, просто темата се смени. Отново сме разделени на два ясно разграничени лагера, като всеки опит да се потърсят нюанси бива светкавично категоризиран като "кремълска  пропаганда" и "хибридна война".

Черно-белият свят е лесен за управление. Работиш с емоции, инстинкти и страхове. Останалото го довършват парите, които наливаш в различни фондове, програми и медийни структури. Така се появи фактчекинг манията по време на ковид. Изведнъж, от нищото всички големи медии по света синхронизирано и по една и съща матрица започнаха да "проверяват" факти, като отличителното е, че се проверяват избирателно най-вече опозиционни на главната линия мнения, твърдения и прогнози. 

Другата същностна черта на новото нормално е нихилизмът. Пада под ножа всичко, което не се вписва в новата схема. Включително паметниците, които имат нещастието да се явяват политически некоректни. На миналото се гледа като на ретрограден елемент, който единствено пречи. Поощрява се разправата с миналото и паметта и това се представя като пряко кореспондиращо с настоящето.

Когато минимизираш значението на вчера, става много по-лесно да моделираш утре. Когато лишиш общностите от тяхната идентификация и ги превърнеш в спорещи за миналото тълпи, насъсквани от умели модератори, които пускат в публичното пространство стръв на въдичката, ти разколебаваш устойчивостта им при кризи, които и без това се наслагват една върху друга.

"Новото нормално" също така отлично работи с диктат на малцинствата. Те стават все по-шумни и все по-овластени, движени с мощната подкрепа на основните медии, които пък от своя страна са еднозначно впрегнати да отстояват това "нормално". Трансформацията на вчерашното нормално, което отколе, от векове е все нормално, вече в ненормално и осъдително, вменява вина на по-консервативните слоеве от обществото, което навсякъде са преобладаващи. Те са сочени с пръст като назадничави, без усет за прогреса, поддържащи "статуквото" и, разбира се, руското влияние. Всяка теза, която не се вписва в дневния ред на "новото нормално", всъщност е скрита руска пропаганда, не забравяйте това дори за миг. Спомнете си Ганьо от времето на пандемията, който не желаеше да се ваксинира и го сравнете с Ганьо сега, който се съмнява в полезността от изпращането на оръжия в Украйна и, ти да видиш, дори има колебания относно някои евроатлантически ценности. Картинката се покрива, нали? Самозвани елити искат да превъзпитат "Ганя".

Малцинствата, каквито и да са те, агресивно и безпардонно налагат тезата си като общополезна и общонародна, а всеки, който я подлага на съмнение, е чужд агент, задължително платен, знаете от кого. 

И така, "новото нормално" вече е тук, пълзи във всички сфери на живота, а опонентите му биват овиквани, маргинализирани, безжалостно окарикатурявани. Никой не е пощаден – от президента, през някой по-безобиден "инфлуенсър", до най-гласовитите защитници на другото мнение. Неотдавна виден представител на прогресивния елит, който харесва папийонки, с прискърбие отбеляза, че "за съжаление победи гледната точка, че има две гледни точки за войната". Това е най-точната диагноза за "новото нормално". То не може да диша, ако има друга гледна точка. Представяте ли си най-драматичното световно събитие – войната, осмисляно от историците само от една гледна точка? Що за оскотяване на мисълта настъпва, когато зачеркнеш с дебел черен маркер размислите за една сложна система и ги сведеш до първосигнални мантри – например тази за жертвата и агресора, и с това сложиш рамки на темата, просто я изчерпваш, лишаваш я от светлосенки. И колко е голяма крачката от това състояние до тоталитарния контрол, който "демократите" така видимо харесват? Кого и какво обслужва този похват?

"Новото нормално" прави скрит преврат в т.нар. демократични общества и ги превръща в завоалирани диктатури. Докато удобно заклеймяват авторитарните режими, те самите с удоволствие започват да използват инструментите им. Нима можехме да си представим в центровете на европейските градове да бият несъгласни да се ваксинират? Допускахме ли, че ще забраняват и спират медии? "Хигиената" стана прекалено натрапчива, а стерилността на публичната среда – тревожно напомняща за други времена. От всекиго от нас зависи дали ще допуснем "новото нормално" да безчинства в живота ни и да моделира бъдещето ни. Не като се оттегляме на лични спасителни острови, а като се обединяваме срещу превръщането на света ни в черно-бял кошмар.