Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2010

По цигарения въпрос

Излизам. Отивам да си търся кафене, в което не се пуши. В което собственикът може да е решил, че клиентите непушачи са му също толкова рентабилни и ценни, колкото димящите. Защото бизнесът нави правителството, че щял да фалира, ако се наложи повсеместната забрана за пушене на обществени места от лятото. И може би, бизнесът ще си избира как точно да се съобрази със забраничката да се пуши . Тъкмо си казах, ставаме цивилизована държава, макар и с малки крачки, най-сетне някой ще въведе ред в цигарения хаос на родината да се пуши на всеки ъгъл и квадратен метър, а то било за малко. И временно. За утеха на непушачите - все пак някой е обсъдил въпроса, но парашутът ви няма да се отвори. Sorry. Слушам дебатите вече седмица. Пушачи срещу непушачи спорят в ефир кой защо пуши и кои са му изконните права и кой бил първи: пушачът или непушачът. Пише се бясно по форуми кои са доказано научно по-интелигентни: пушачите или непушачите?!?! Хаби се много енергия по този въпрос. Няма да споделям подроб

Как баба Гюза ще разкаже играта на българското образование

Не сте чували за баба Гюза? И аз не бях. Но детето ми е втори клас и в едно от учебните помагала се зачитам в следния емблематичен текст за диктовка: "Баба Гюза оправи бялата си забрадка. Взе хурката. Пъхна я под кожухчето си и проточи бяла нишка. Вретеното затрепка и зашумя като пеперуда. Печката забумтя." Замислете се колко от думите в този текст не говорят нищо на днешния второкласник. Припомнете си коя година сме. Когато аз бях втори клас, можех да разбера този текст, защото баба имаше и хурка, и вретено, а на село печката на дърва в студените месеци наистина бумтеше вечер в тъмното. Моето дете обаче смята, че хурката е инструмент за подстригване на овце. Съжалявам. Опитах се да му обясня кое какво е. Не там е проблемът. Проблемът е, че днешните учебници, освен, че са написани ужасяващо ретро, са и ужасяващо скучни . Eдно е да имаш тук там битови и исторически препратки в тесктовете. Друго е във всеки втори текст децата да четат архаизми, а госпожата да ги кара да си ги з

Наглите и адреналинките

До тази сутрин бях убедена, че сме държавата на Наглите. Така ме убеждава от доста време насам публичният дневен ред. Ежедневното медийно меню. От днес вече знам, че сме и държава на Адреналинките. По стечение на обстоятелствата от известно време съм по пантофи и временно не ходя на работа. Все още обаче не съм прескочила границата на домакините като една перспективна таргет-група на рекламодатели и купувачи на сапунени саги. И като такъв един зрител и слушател с неопределен статус се опитвам да си открия нещо вълнуващо и смислено за гледане и слушане сутрин/защото вечер отдавна съм преминала на научно-популярните канали, по другите - всички или танцуват, или се състезават, или събличат душите си в "разголващи интервюта"/. Та сутрин от месец насам, вече не помня, гледам и слушам само за Наглите, за техните продължения, пипала, сраствания в октоподи. След като премина цунамито около убийството на "радиоводещия" Боби Цанков, сега всички политици на прехода, дори онези