Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Юли, 2008

игра на асоциации

Когато неотдавна обявиха Мадарския конник за глобален символ на България , след месеци гласуване в мрежата, с талони и т.н., езическото у мен потрепна. Зарадвах се заради това, че не надделяха гасторономическите ни известности като киселото мляко, шопската салата, шарения боб и други пъстри манджи. Зарадвах се, че не е и Рилският манастир. Не знам защо, винаги са ме дразнели подобни масови "символи" - Айфеловата кула, Биг Бен, Статуята на свободата или Христос в Рио де Жанейро. Нашият Рилски манастир е нещо подобно. Да не говорим за розата, която се върти на толкова туристически борси като знак на страната ни. Зарадвах се и защото сме неопределен, неподреден, загадъчен народ, точно като в езическите времена. Носим си много от онова време. После дойде кампанията на Вагабонд, която извести, че " мартеницата и мутрите са асоциациите на чужденците за България". Освежаваща антиреклама. Защото, както казва сред цигарения дим медийният корифей Георги Лозанов, с подобни ка

приземяване

Пътят към Земен преди седмица. Когато истерията около евродоклада, черновите, версиите бележеше малък пик преди големите пикове. В това село, където живеят семейство щъркели, насред обедния пек по нищо не личеше, че на държавата "ще й бият дузпата" от бялата точка в Брюксел. Може би тук не знаят какво е "импийчмънт". Входът на вече изоставен и умълчан, бивш клуб или дискотека. По улиците няма почти никой. В малко заведение хапваме нормален обяд - двама души за 7 лв. Тишина и две прегладнели кучета. Само камиони сноват насам-натам и мътят уличния прахоляк като прахоляка, който се носи над държавата с прекалено многото лошотии, катастрофични новини, опозиционни пушилки. Дали тук им пука имал ли е Пламен Юруков досие или не? В Земен си реставрират камбанарията на прочутия манастир, чиято църква е като Боянската, но няма късмета да е "защипана" за яката на София. Правят и жилищна част към манастира, за да живне мястото и да бъде подходящо и за преспиване. Кол

еврокафе, почти без захар

Колко е лесно. Като тичането на ТВ операторите след "носителите" на новината. Колко е лесно медиите да превключат, да се втурнат от една "водеща тема" към друга. Нужни са само няколко реда - за черните джипове в двора на ДАНС призори . Познайте какво става. Раздвоението между евродокладите/еврошамарите/ и сутрешния съспенс е пълно. Ефирът се пълни с неясните: "нямам какво да добавя", "рутинна операция", "свиквайте с тези неща", "оставете ДАНС да си свърши работата", "не мога да коментирам", "от вас научавам" и прочие. Говорителката на ДАНС спокойно може да си запише едно достатъчно любезно и достатъчно постно съобщение на телефонния секретар и то да насочва любознателните медии по "горещите следи". Кому са нужни тези медийни осколки, или неясен шум? Старият въпрос: кой има полза от това? Много хора, които коментират нещо, за което не знаят нищо или почти нищо, но все пак коментират. В края на юли.