Зеленски от радиоточката – лицето на нова Европа

Европейските "водачи" ни пренесоха изцяло в черно-бялата си реалност. Банализирайки злото по класическа технология, успяха да подчинят целия дневен ред на европейците на идеята за война до "победен" край.

Хаотичните им и истерични действия подсказват липсата на каквато и да е стратегия или поне мижав опит да вземат курс към постигане на мир в Украйна. Фалшивата бодрост, с която държавите се убеждават една друга колко е важно да заливат Украйна с оръжия като единствен изход от кризата, е признак за слабост и липса на ориентация.

Лидерът на най-голямата група в европарламента – тази на ЕНП, Манфред Вебер, призова ЕС да премине към режим на "военна икономика". Някои държави с неохота, а други с налуден ентусиазъм изпразват военните си складове, за да пратят така бленуваните от Киев танкове. Анонсираха десети пакет санкции към Москва. И всичко това – заради "партньорите" във Вашингтон, които са обсебени от целта да накажат Русия, дори с цената на пълно премазване на Украйна. И докато американският военно-промишлен комплекс печели много добре, а големите банки и инвестиционни фондове потриват с нетърпение ръце как ще възстановяват плацдарма след края на конфликта, на Европа ѝ остава само да стиска палци щетите за нея да са възможно най-малки. А че щети има и ще има, признават дори най-заклетите евроатлантици, които не са загубили способността си да мислят обективно.  

За утеха или за мотивация сред нас ежедневно е Зеленски. Без него не започва денят, както не започваше без сводката за коронавируса, плътно две години. Той напътства, иска, настоява, сърди се, клейми, плаши. Вътрешнополитическите му обръщения се превръщат в послания като от радиоточка за целия свят.

Ето сега желае да се включи и на фестивала в Сан Ремо. Европейците могат без Чайковски, но без Зеленски – не. Това само по себе си е признак за някакво падение. Директорът на фестивала радушно приел, но се чуват и плахи гласове срещу това масирано и с нищо неоправдано дистанционно присъствие на украинския президент на всякакви събития от всички сфери на живота. Този натрапен образ е еманация на новата реалност и новите европейски стандарти – няма спорни въпроси, има правилна гледна точка, която се одобрява и спуска от Политбюро, пардон ЕС/ЕК, и оспорване е недопустимо, неприемливо и достойно за презрение. Казаното от Зеленски е аксиома, превърнат е в последна инстанция, целуват му ръка, гледат го, както древните езичници са се взирали в своите тотеми.

Случват се обаче и протести срещу този екстремален черно-бял поглед към събитията и начина, по който действа Европа – в Германия например протестират срещу изпращането на тежко въоръжение, но за това ние тук разбираме само от алтернативни източници. Не забравяйте - другата гледна точка е забранена, или най-малкото буди присмех в демократичната общност, която е на "правилната страна на историята". Студиата и добре финансираните сайтове за продуциране на актуалната реалност са окупирани само от подходящите анализатори, чийто словесен размах, понякога малко пресилено, трябва да убеди "путинистите" (разбирай всички, които не харесват официалната версия) в тяхната ретроградност и заблуда.

Поради това трудно научаваме и за позиции като тази на хърватския президент Зоран Миланович, който нарича европейците "пионки" във войната в Украйна.

Същите тези европейци - пионки решиха да отбелязват Деня в памет на жертвите от Холокоста без руски представители. Гаврата с историята и откровените опити да се посегне и на паметта в името на политкоректността настъпват болезнено червени линии, отвъд които има единствено безумие, душевна нищета и разпад на всякакви ценности, които ЕС си пришиваше до неотдавна.

С всяка следваща стъпка Европа ме убеждава не само че няма грам извлечена поука от миналото, но държи, изглежда, да настъпи една и съща мотика поне два пъти. В името на евроатлантическата солидарност.

Пандемията показа едно лице на Европа, което не съм си представяла, че ще видя – на принудата и терора спрямо инакомислещите и нежелаещите да се ваксинират. Войната обаче разби всички илюзии за Европа като дом на мира. САЩ я превърнаха в дресиран пудел, който изпълнява всякакви команди. Обезличена, Европа, изглежда, е изгубила всякаква инициатива, посока и мисъл за утре, отчаяно опитваща се да се задържи на повърхността на събитията.

Може би все още има време за полезен ход назад, за отърсване от този транс на подчинение и сляпо следване на задокеанските повели. Другото е рецепта за предстоящи колизии и трусове вътре в съюза, между отделните държави и региони. Защото не всички европейци са с притъпени сетива и самоубийствена нагласа като поставените начело на европейските институции костюмирани палячовци, палачи на всичко онова, което Европа олицетворяваше. С тях все повече затъваме в оживелия сив свят на Оруел.