Заличаване на неудобните

Набира скорост мръсна кампания, която по-предвидливите прогнозираха още по време на ковид истерията – на все по-големи ограничения на изказа и свободата на мисълта в социалните мрежи, достигащи до откровен терор със замразяване и заличаване на профили на обществени гласове със стотици последователи. Дресурата е в ход, а примката се затяга.

Всички ние вече сме виртуални овце в кошарата на тези социални платформи, но оградите допреди няколко години далеч не бяха така видими и притеснителни. Сега чувствителните теми вече са твърде много и твърде натрапчиви, за да не ни светне червена лампа за какво иде реч.

Наивните може би смятат, че става дума за спазване на някакви стандарти. "Конспираторите", които прозряха капаните на новия свят, могат да изпитват само тъжно удовлетворение от така банално сбъдващите се техни предупреждения – че чрез технологиите ще се налага все повече контрол, цензурата ще става все по-притискаща, а надеждата и илюзията за свобода на мненията ще се изпаряват с всеки изминал ден.

Има спуснати правилни наративи, коректни гледни точки и възможни мнения. Останалото минава през цедката на виртуалните надзиратели, които модерират обществената дискусия по зададени безопасни параметри. Дали това са ботове или хора – вече почти няма значение, защото резултатът е един и същ. Изчезват профили, "наказват" инакомислещи, фризират дебата в границите на дебилната  еднаквост.

Изкривяването на разговора и вкарването му в коловоза на мейнстрийм тезата по който и да е въпрос на битието ни е всичко друго, но не и демокрация, а участниците в тези упражнения са всичко друго, но не и демократи. Лицемерната загриженост за аудиторията е толкова прозрачна, че е обидно изобщо да се обсъжда.

И тъй като същият поход за чистота на ефира е поведен и в големите електронни медии, остават наистина отделни острови на съпротива и алтернативни канали, предавания и подкасти, които са спасителни пояси в морето от отвратителни забрани, в което се намираме от 2020 г. насам.

Това няма как да не избие под формата на някакво напрежение. Защото противно на очакванията на налагащите този мракобесен алгоритъм, хората не са маймуни и имат доста сериозна нагласа да се противопоставят. Притежават и нещо, което виртуалните чиновници нямат – ВЪОБРАЖЕНИЕ. Тепърва ще се разгръща битката на технологиите срещу въображението.