Обичам да разказвам за хора, за които в google няма нито един резултат:) Такъв е Венцеслав Михайлов - Венце, по образование стенописец, по душа карикатурист, доскоро пазител и уредник в Софийската градска художествена галерия. Прекрачващ средната възраст. Сега без работа.
"Да си уредник, значи да се уредиш, да си пазител - значи да си сфинкс", философства Венце в малкото кафене над "Славянска беседа" дни преди Коледа.
- Колко време ти трябва, гледайки една жена, за да научиш определени неща за нея, без тя да ти казва нито дума?
- Колкото по-малко време - по-същностното. Колкото повече време - има опасност да я харесам, да се влюбя в нея.
Венцеслав рисува в трамваите на София.
Преди време ви разказах за него само след петминутно запознанство. Дори не бях сигурна как се казва, защото беше изписал нечетливо името и телефона си на бързо скалъпена моя рисунка. Сега вече го разпитвам подробно.
- Добре, но в трамвая никога не знаеш коя жена кога ще слезе, колко време ще я рисуваш...?
- Тука е интересно. Засека ли жена, която искам да нарисувам, бързам да извадя листчетата. Движа се с три торби. Аз съм Венце-торбичката, но не Торбалан. В едната са листовете, в другата - боите, в третата - тушовете. Снощи видях една жена, доста зряла като визия, изключително интересна, с шапка. Само я погледнах, да видя дали ще се смути... Почнах да я рисувам. Никаква реакция, освен една усмивка. И магията се получи... Харесвам мистериозните и мистичните жени. Мистериозността и мистиката са дистанция, дори да си близък с човека. Любимката ми в тоя смисъл е Грета Гарбо.
- В галерията рисуваш ли лица, портрети?
- В галерията съм "рецидивист". Щом влезе жена, която ми е интересна, рисувам бързо, за две-три минути. Не само, че не казват: "О, моля ви, не ме рисувайте!" Обратно: радват се... За мене извивката на ноздрата е посланието на жената. Няма да казвам повече, за да не може конкуренцията да ми вземе патента:)
- След толкова много нарисувани жени, имаш ли си определени "типове жени"?
- Куриозът е, че колкото повече рисувам, само се уверявам, че го нося в себе си и няма нужда да типосвам. Книгите за физиогномия* нарочно не ги чета.
- Трамваят като ателие на колела...Какво им е на автобусите? Защо в трамвая рисуваш жените?
- Ако се качиш в колата, как ще я срещнеш тая жена? Или обратно - с трамвая как ще стигнеш бързо? Сред мъже, жени, миризми и скандали. Аз съм трамвайно придвижващ се цял живот. Това ми е естествената среда. Никога не съм се качвал в кола. Ако ми дадат 100 килограма злато да подкарам колата, не мога...
- Това обаче са едни много краткотрайни срещи. Подаряваш рисунките. Случвало ли ти се е след това някоя от тези жени да ти се обади?
- Няма жена, която съм нарисувал, ако имам възможност да не й сложа телефона си. Нарочно не си направих визитки, сега съжалявам, защото докато напиша телефона на жената, докато й подавам рисунката, ще взема да се претрепя някой път... Никога не се държа в трамвая и не падам:)
- Рисуваш прав?
- Понякога и седнал. Но като е претъпкан трамвая и рисувам някого, викам: "Я се мръдни малко, че рисувам, пречиш ми!"... Ти кат' ме потърси, по съвпадение три-четири жени ми се обадиха. Снощи се запознах с една поетеса, "испанката" се обяви че се нарича. И сутринта ми се обажда: "Искам да ти донеса сако за интервюто."
- Търсиш ли точна физическа прилика или се опитваш да хванеш характерното в едно лице?
- Това ми е драмата. Не съм от тези руски рисувачи, или прочутия Матис. Едната ми стратегия е да направя една виртуозна рисунка, почти нито една не съм направил такава... Това е тънкият момент: вълнувайки се от една жена, да предам повече, си губя бързия ритъм на виртуозност. Това вълнение при мене е изследователско. Екстремното максимума изважда, обаче когато гониш екстремност и едновременно с това изследваш, стават някой път малко тъжни работи. Виртуозното предаване е най-радващо хората. Така сме устроени - това, което с подсъзнанието хващаме, е най-голямото удоволствие.
*физиогномика
Незнайно защо съм пропуснал първата ти статия за него, но сега направо ме остави без думи...
ОтговорИзтриванеХора като него са сенки, които винаги съм искал да видя наживо. Най - чистосърдечно ти завиждам, че си говорила с него... да се надявам, че като пуснат метрото до нас ще се прехвърли там и ще мога да го видя :)
Ох, Яно, толкова да ти харесвам приказките... :)
ОтговорИзтриванеАми и аз го видях:))) Не са само приказки,реален е,същия:) Прекрасен човек,когото срещнах на една сергия за стари книги и който ме заговори с :"Искаш ли да те рисувам?Страшно ми хареса гласа ти..."...Невероятно интересен човек,даже вече и портрет си имам:)) Изумена съм,за първи път срещам такъв типаж по софийските улици(с когото да осъществя контакт де:P) Запознах и мои приятелки.Между другото,действително познава черти от характера по ноздрите,устните,гласа и тн;) Днес дори сигурно пак ще го видя.Който проявява желание ,да мине някой път вечерта през Джимис до Славейков,ако има късмет ще го срещне;) А и няма как да не го познае:))Това от мен,чао:)
ОтговорИзтриванеАми аз също го видях...вчера...и първоначално като ме попита дали искам да ме рисува помислих, че се шегува, но след час и половина като се засякохме пак тои вече ми беше направил бърз портрет и то много добър:))) Поговорихме си малко и установих е доста странен, но много приятен човек...такива почти ги няма в София..
ОтговорИзтриванеМного интересен човек...онзи ден и мен ме нарисува в Джимис:) Каза, че имал изложени картини в Градската галерия. Който е заинтересован може да отиде да ги види (до 1ви септември).
ОтговорИзтриванеЖалко че хората гледат на него с насмешка...той поне е щастлив с това, което има.
Днес и аз станах 'жертва на художника' по неговите думи :) И мен ме нарисува, както и половината жени в градинката на Народния, включително едно мало кученце :) Естествено, че няма да роптаят хората, това е комплимент за тях. Септември Венце ще прави изложба...
ОтговорИзтриванеДа този човек е истински. И аз го срещтнах в трамвай 5. Това е истински творец.
ОтговорИзтриване