кметските избори като клоунада

Политиците в България имат един проблем, който прилича на комплекс: неубедителни са. И колкото по-неубедителни стават, толкова повече изпитват нуждата или да се показват и количествено да компенсират тази своя слабост, или... да привличат внимание с "атрактивни" ходове като да превърнеш кметските избори в маскарад на хора със странни професии. Че не им вярват на политиците е стар факт. Но че продължават да ни мислят за група слабоумни, вече е прекалено. Махам се за десет дни от София. Не ме интересуват избори, не гледам телевизия, не чета вестници. И се опитвам да погледна живота в един малък град без информационното "перде", с което започва и завършва деня ни. И какво заварвам? В софийската кметска надпревара и в сутрешните блокове изпълзяват Бригадир Аспарухов и Мартин Заимов. Чак до отегчение се стесни рамката на въображението на политическите централи. Стандартният вече, изпробван и на други избори ход да извадиш банкер за състезанието, вече е втръснал и на най-скучаещия избирател. Но да извадиш генерал, който напомня на хората за някакви скандали и за службите е толкова малоумно, че дори не знам как да го нарека. Бойко и Тити някак по шоуменски си пасват. Въпреки, че и шоуто в политиката остаря. Малко в повече ми дойде версията за бившия таекуондо-състезател, побойник, архонт и участник в евроизбори Слави Бинев като друг кандидат-кмет. Дали не е време и някой карикатурист да се яви на кметски избори? Или аз остарявам, или българската политика все повече заприличва на сапунен сериал - едни и същи лица ми се явяват в разни преображения, едни и същи загрижени физиономии се срещат и преговарят и накрая трябва да избирам... някой странен човек да ми стане кмет. А при мисълта за вечерта на изборите и сериозните анализатори и социолози, които ще правят разбор на всичко това, просто ми идва да си продам телевизора.