анани, майсторът на акордеон

Анани е на 57. Работи на строеж. Като общ работник. Ръцете му са загрубели, но това няма значение, освен ако не знаете с какво се е занимавал цял живот. Свирил е на акордеон. Обиколил е света, само в Русия си е мечтал да отиде, но не е стигнал. Има спомени за свирни пред милиардери в щатите, пред затворена еврейска общност, пред симфоници, на площади и улици във Франция, която е пропътувал с акордеона си за няколко години. Казва, че винаги се е чувствал "гражданин на света". Разплаквал е много хора. С истинска българска музика. Работил е със светила на народната музика десетилетия назад. Сега живее в една полупразна стая, почти милостиня, с едно легло, един стол и...май нямаше маса. Акордеонът му е немска марка, тежи 16 килограма. Анани вече не познава майстор, който да му го поправи, ако се развали. Ремъците му са протрити и сменили цвета си многократно. Губил го е само веднъж, за около два часа, но американската полиция бързо го открила. Записи му правили в Израел и във Франция, но няма кой знае какъв архив - два диска и видеозаписи. Срещал е чужденци, занимаващи се с българска музика, но досега никой от тях не е успял да "я усети", да я изведе от инструмента така, както Анани си знае. От време на време свири в едно тясно кафене на "Шипка" и ако е топло, на тротоара се събират хора да послушат. По кръчми не работи. Но му се е случвало да се включи ненадейно в сватба и да остане, защото не го пуснали да си ходи. На акордеона казва "Дядото". Не го е докосвал от месеци. Чувства се ужасно самотен. Не знам дали кратката ни среща може да промени това.