малкият град

Предстои ми "потъване". В две малки градчета, които от години не влизат в новините. Където мащабите, случките, усмивките са други. Миналото все още се дреме, подпряно на сянка на площада, а бъдещето идва на пресекулки под формата например на "мобилен кредит" - автобус за кредитни консултации по места. Или... ако някой местен успее да се вреди в някое национално шоу и да се пошуми малко за мястото. Нервната анонимност на големия град там е априори невъзможна. Знае се всичко за всички, но пък и един разговор те насочва за основните драми и събития по тези места. Ще се запозная с местен чешит и събирач на архиви, познат като Милан Революцията. На сайтовете си, сред местните забележителности някои малки общини качват и куриозни обекти като кафенета и фризьорски салони. В тази сладка несръчност, която е и вид гостоприемство, има нещо много мило - цени се и салончето на Х., при когото се подстригва половината град. Или бар "Торнадо", дето се целуват тинейджърите :) Някои от местните лидери и обществени фигури говорят като някога. Запазили са речника на стари администратори, сякаш времето не е помръднало. Но и в този консерватизъм си има местен чар. Затова пък нестандартни и любопитни случки избухват с пълната сила на сензации - като кражбата на валяка в Разлог... Неотдавна точно в Разлог по обед в едно от парковите кафенета в центъра ни казаха "Приключихме за днес. Много е студено и няма хора". И наистина прибраха столчетата... Та, тътенът на събитията, както ние го усещаме тук, медийно и информационно преследвани отвсякъде, в малкия град няма да го чувам. Няколко дни ще се радвам на по-семпли неща. А ето един човек, който тъгува за обратното:)