Миналото лято за една седмица бях в Сливница. Прочетох онова, което носех със себе си и реших да си търся друга книга. В центъра. Вестникарите ми обясниха, че ей там, в ламаринената барака, която прилича на стар тотопункт, е Книжарницата. И влизаш в света на свръхестественото, на магиите и рецептите за вечен живот и щастливо общуване с другите хора. Можех да избирам между приложна психология от най-лековерните, тайни и загадки на древни места, градински ръководства и учебници. Забравих кримироманите и розовите серии. Те винаги се харчат. Скоро във Велинград ме погледнаха лошо, защото единственото, което поисках да разгърна от твърде оскъдната редичка книги, беше някакъв Дейвид Балдачи - шпиони, заговори и убийства... и се отказах. Подобни неща ми разказаха за Неделино. В курортните градчета по морето е същото. Така изглежда вече книжарницата в малкия град. Или по-скоро само носи името книжарница. Вътре има много повече шарении, картички, пътни карти, ключодържатели и 
детски играчки. Книгите са "малцинство". Ако ги има, са "свалили гарда" до високооборотни и лесно четивни книжки. За българската мафия има доста. За руската също. Сидни Шелдън май вече залезе. Всяко време си избира "майсторите" на сладникави и страшни истории. Тези два жанра не излизат от мода. Кориците са зашеметяващи: залези, страстни профили или някой скалъпен с Фотошоп колаж за "арлекинчетата" и силует на кола, захвърлен пистолет и няколко капки кръв - за поредния безсмислен и брутален сюжет. Хищните пазарни правила избутаха книгата в малкия град буквално в ъндърграунда. Безистени, будки и открити сергии на площада - това са нейните места. Погледнете "Книжарница Китка" - там сега продават саксии и домашни потреби зад прозрачни перденца. Не че интернет няма да съсипе старата магия на книгите. Но на такива места хората просто се отказаха от тях. Парите за книги се стопиха. И мисълта за книги - също. Търговците престанаха да зареждат. И изборът се сведе до битово-учебникарски-паранормални четива. Пощите имаха някаква светла идея да направят кът за книги във всичките си станции в страната, за да пуснат малко кръв в анемичната и разпаднала се мрежа за книгоразпространение, но не знам докъде стигна. Тъжна работа. Може би естествен ход на нещата. Вместо книги си купете саксии.
детски играчки. Книгите са "малцинство". Ако ги има, са "свалили гарда" до високооборотни и лесно четивни книжки. За българската мафия има доста. За руската също. Сидни Шелдън май вече залезе. Всяко време си избира "майсторите" на сладникави и страшни истории. Тези два жанра не излизат от мода. Кориците са зашеметяващи: залези, страстни профили или някой скалъпен с Фотошоп колаж за "арлекинчетата" и силует на кола, захвърлен пистолет и няколко капки кръв - за поредния безсмислен и брутален сюжет. Хищните пазарни правила избутаха книгата в малкия град буквално в ъндърграунда. Безистени, будки и открити сергии на площада - това са нейните места. Погледнете "Книжарница Китка" - там сега продават саксии и домашни потреби зад прозрачни перденца. Не че интернет няма да съсипе старата магия на книгите. Но на такива места хората просто се отказаха от тях. Парите за книги се стопиха. И мисълта за книги - също. Търговците престанаха да зареждат. И изборът се сведе до битово-учебникарски-паранормални четива. Пощите имаха някаква светла идея да направят кът за книги във всичките си станции в страната, за да пуснат малко кръв в анемичната и разпаднала се мрежа за книгоразпространение, но не знам докъде стигна. Тъжна работа. Може би естествен ход на нещата. Вместо книги си купете саксии.
Коментари
Публикуване на коментар