белица между лято и есен

В облачен ден Белица може да ви върне в детството. Когато светлината в стаята се смалява, продавачът на захарен памук в пазарния ден "затваря" по-рано заради дъжда, а тук-там зад мъгливи витринки на малки кафенета забелязвате и...домакински гъби, капачки за буркани и щипки за пране. Нищо, че отвън виси характерната за малките селища реклама на кафе с помпозната формула "PORTO RICO".

От едната страна на градчето ехти следобеден призив за молитва от джамията. От другата - самотно и провлачено бие камбана. Църквата работи до обед, а интернет-клубът на площадчето под нея - целодневно. За два дни в Белица видяхме една сватба и голям дъжд. Обещах на една баба да й пратя по пощата снимки на джамията.

Откъм Семково табелата е тази. Но откъм основния път Велинград-Благоевград върху табелата "БЕЛИЦА" ви посреща не кой да е, а избелелият образ на Б.Б. Онзи плакат в едър план, който висеше на всяка втора витрина. Иначе в Белица витрините на "магазините от едно време" пустеят, но отдалече се забелязва букмейкърския пункт на "ЕВРОФУТБОЛ". Останали са големите цветни надписи "МАГАЗИН РАДОСТ" и "КНИЖАРНИЦА КИТКА". Висят си, обезпокоявани единствено от ръждата и цял набор изобретателни призиви за хигиена:

Някои баби приличат на икони. Други не знаят кога точно са изборите и се вълнуват повече дали ще има кой да изкупува шипки, защото тази година са се родили много. В Белица се раждат и деца. А пред всяка къща сега има "планина" от дърва за зимата и почернели от саждите казани със зимнина.

Пътят към "танцуващите мечки" нагоре в планината изглежда по този начин. 11-те километра се взимат бавно и на зиг-заг. Местните и пришълците се различават първо по колите. Малките градчета са като музей на ладите. Като архив на москвича. Тук много неща забавят времето. Но помагат да забравиш градското битие за ден или два, защото туризмът още не е разтърсил Белица.