Имаше дни през това лято, когато всяка сутрин пиех кафе на едно площадче срещу този фонтан. Както си седиш, около 10 часа, водата изведнъж се втурва нагоре от нищото. А така изглежда привечер, малко преди фонтанът да "заспи".Блог за невидимите граници между нещата: като доброто капучино, което е сладко, но едва загатнато нагарча
велинград нали?супер!интересното е как спира водата и как почва ей така верно от нищото.като си там започваш по едно време да се чудиш колко ще бъде готино,ако като пуснат водата има хора отгоре(щото те си минават):)друго интересно е,че това е град,в който никой не пести водата,тя се излива от всякъде,а на фонтаните на площада,има и леко в страни и едни голи девойки,които се къпят във вода им спират и пускат водата по някакъв режим.мистерия.истинска.хехе.лек ден
ОтговорИзтриванеВелинград, аха. Страхотно е да знаеш, че водата "идва" всеки момент. Че променя изцяло вида на площада:) Преди месеци в Кърджали много се забавлявах да гледам цял час как поправят зациклилия градски фонтан, ту го пускаха, ту го спираха, ту по-силната струя хвърляше пръски върху случаен минувач...Както казваше един майстор: "вода будала нема":)
ОтговорИзтриване