Е, и Саманта Фокс дойде! Но не през 80-те, горещите години на диското, а през 2007-ма. Дойде да пее в Разград. Помните ли ликовете на русия и черния от modern talking или Си Си Кеч? Имаше ги върху рекламни календарчета, запалки и ключодържатели по стрелбищата и сергиите. Но Саманта Фокс за онова време си беше толкова разголена, колкото соцпредставите за шоу не можеха и да допуснат. През последните години България си навакса да иде на концерт на коя ли не от големите бивши звезди, гласове и музиканти. Вярно, някои все ни заобикалят. Но онези, които бяха тук, идваха като ехо от стари желания и стари мании, като пратеници на носталгията. Отиваха да ги видят хората, които ги бяха слушали толкова много навремето, че тази късна радост беше малко горчива. Казваха си: ама и те са толкова остарели, колкото и ние, гласовете им не са същите... Дори напъните Каварна да стане рок-столица са толкова извън времето, че се чудя защо толкова неща ни се случват със закъснение. Саманта Фокс с големите цици дойде в Разград. Неотдавна Прешъс Уилсън се появи в Ловеч. Тези неща не са ми ясни. Залязващи или залезли лица, изпаднали отдавна от световния шоу-календар, говорещи езика на друго време. Защо ги каним? Кого радват? Като Африка ли им изглеждаме, ако ги посрещат топло и с интерес? Не е ли много, ама много провинциално, да се тръби новината за Саманта Фокс дори в националните медии? Да я наричаме топпевица??? Саманта Фокс беше образ от моето детство. Сега ми се струва твърде посредствен. Толкова ли ни е изкривена представата за известните хора, че се превръщаме в последна гара за отдавна забравени звезди?
Коментари
Публикуване на коментар