вехторийки

Визитки на хотели. Билети от кино. Стари марки за писма - от времето, когато се пишеха на хартия. Пин-кодове, детски "татуировки" от кроасан със "Спайдърмен", синьо мънисто и мартеници от някой отминал март. Събирам си разни такива неща. Дребни, всяко е визуална биография на спомена на нещо. Намирам си кутийка от бижута, бележки от сестра ми, която беше по-непредвидима и по-голям авантюрист от двете, табакера от дядо ми и една руска рубла, също от него. Неуютно ми е без тези нещица, вехторийки, хартийки и предметчета, които не заемат място, а са толкова "приказливи" като останеш насаме с тях. Имам си билет от Page и Plant в Зимния дворец, беше зима, а трабантът на един приятел, с когото ходихме, се развали безмилостнто в центъра на София, на Сточна гара, посред нощ. И се прибрахме в студа пеша, до "Люлин", пушейки не помня какви цигари. Пазя си картичка от слушателка, написана без повод, няколко топли думи. Първи рисунки на детето. Изрезки от вестници - Клаудио Каниджа, кокаиновите му истории и връщането му във футбола. И други късчета-любопитки за чешити като него. И листчета със записани кратки прозрения като: "Въобразих си, че си ангел. Затова ли отлиташ?" на Георги Трифонов. Май вярвам в паметта на вещите. Така излиза.