кърджали като красиво място преди избори

Няколко дни обикалям селца и завои около Кърджали. Събирам трошици "от пейзажа" и настроенията, слушам гласове - можеш да се "разтопиш" по тези места, за "изчезнеш" за минути в спокойствието, което обгръща всичко. Още самия град. Независимо, че привечер преди балотажа за предварителния вот някакви самотни активистки раздават рекламки с образа на единия от кандидатите на разпадащия се антитурски алианс. Дори някои познати кръчми не работят, прибрали големите чадъри в дворовете. Жените в циганския квартал са проснали парцаливи килими на моста, а накъдето и да подкараш колата извън града, тютюнът златисто и приглушено "свети" в дълги скелета около пътя. Къщичките са като "залепени" на точното място в точното време, сякаш са там от векове, сякаш са нарисувани - толкова естествено прилягат на гледката. Която зад всеки завой е различна. Есенните цветове превземат хоризонта и на техния фон минаретата на селските джамии са като изваяни. Е, по малките площадчета на места целодневно сменят настилката или копаят за детски кът, но този предизборен шум хората тук си го знаят. Надолу към границата при Маказа селата сякаш спят. Можете да видите микробуси, натоварени с чушки, изкупени на обидно ниски цени. И замислените погледи там, където рядко нещо се случва. На първия учебен ден в Ардино имаше панаир. От онези заглушаващи всичко с виковете на децата от въртележките и силната музика случки, които заличават мислите и за изборите, и за нищетата. Захаросани ябълки, юргани, метли и най-вкусните кюфтета на скара, димящи през няколко метра. Вадят ги от глинени или метални тенджери. С мирис на домашно на улицата. И пълни кафенета, покрай оградата на наскоро опразнените казарми. Но за панаира - следващият път. Снимки.