Пропускане към основното съдържание

контрольорите на задушница

"Масови контрольорски хайки в градския транспорт на София за Задушница". Е, на това му викам заглавие. И подход на институция към традицията. "Дивечът" в транспорта срещу хайките. Поводът не е футболен мач, не са избори със "засилено полицейско присъствие" заради масовата дивотия с купуването на гласове, а... Задушница. Контрольорите щели да ходят в екипи. Те и сега го правят. Не че има особен ефект. Продължава да битува безсмислицата или по-скоро симулацията на контрол в два варианта:
ВАРИАНТ ПЪРВИ:
"Къде ви е билета?"
"Ами, нямам"
"Следващият път си продупчете."
ВАРИАНТ ВТОРИ:
Твърде натуралистичен за описание, но завършва със сваляне на нередовния от возилото или с поражението на контрольора, който след яка караница, в която се включват съвестни граждани-пътници, вдига ръце и напуска "тепиха".
Кого плашат тези от "Градския транспорт"? Чии нерви ще се опъват утре - на тръгналите към гробищата? Безумно е разсъждението - на Задушница трамваите са пълни, значи и гратисчиите стават много повече, значи - двойно повече контрольори. Не ви ли обижда изречението "От Столичната компания за градски транспорт призовават гражданите да се качват в превозните средства снабдени с билети или карти"? Не ви ли звучи като надпис на американско кафе - "внимание, горещо, може да се опарите"? Кога ще заживеем по-нормално? Кога медиите ще сменят езика на градската джунгла? Но това е друга тема.

Коментари

  1. Връщах се сутринта от КОШМАРНО нощно, единствената ми мисъл беше да се добера до дома, да изпуша една цигара и да капитулирам. Ама за има-няма километър, никой таксиджия не иска да ме вземе. На спирката - билети? - няма. Виждам, че идва съответният автобус, качавам се, питам шофьора за билет - няма. Минава контрола. Иска ми билет. Аз подавам десет лева. "Ама билетчето ще ви струва седем лева", ми казват. "Знам", отвъръщам. "Нямаше билети." Два пъти. Никаква реакция. "Имате ли левче, да ви върна 4?" Хората ме гледат странно. Никой нищо не казва. Нямам сили да се разправям, щото от стрес и умора ей сега ще ревна. Кому да обяснявам, че съм стояла права и съм сновала между тежко болни деца цяла нощ и ако не се добера до леглото до 10 минути, ще загина? И кому да обяснявам, че не съм виновна, че билети не се продават на съответните места? Не ми е за седемте лева, често си хващам таксита за повече, за да избегна градския транспорт. Обаче ми е обидно. И слязох, и ревнах. Толкоз.

    ОтговорИзтриване
  2. Помня първият път като ме глобиха. Бях може би 10-ти клас. Трамвай 7-ца, точно преди "Света Неделя". Не помня защо съм била без билет, помня, че носех някаква грамофонна плоча и много й се радвах. И умрях от срам в онази привечер и есенно-зимна тъмнина: че нямам билет. Днес в градския транспорт билетът е повод за такива пунически пререкания, че май ще остарея, докато нещата си дойдат на мястото: билети или автомати за билети да има навсякъде, а качвайки се, да не си и помислиш, че може без билет. Иначе чакам метрото да стигне до радиото, догодина. Това ще ме спаси от надземните транспортни кошмари:)

    ОтговорИзтриване
  3. Аз знам как са ме глобявали, защото билетчето ми не отговаряло на перфоратора, като съм го продупчила преди около 2 минути в същия този автобус и просто, думи нямам. Сигурно и наште чакат с въжделение метрото да стигне до Младост, за да не им казвам непрекъснато, "много сте ми далече, изморена съм, не ми се влачи през целия град, за да дойда до вас".
    Обаче това само в София може да ти се случи. Да, досадни са онези лелки по варненските автобуси, дето на всеки качил се продават билетчета, ама са ефективни. За предотвратяване на недоразумения всякакви. Ахъм.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар