Бележки на Яна Боянова

Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро

С редуване на заплахи и съблазни глобалната дружина, която не спи и постоянно бди за моето и вашето здраве, както и за „етичните стандарти на общността“ ( рязко и конюнктурно променени от година и нещо насам ) , размаха новото плашило - делта щама, и, естествено, мантрата за ултимативно възможното решение. Да се смееш ли, да плачеш ли! Европейската агенция по лекарствата, дясна ръка на фармацевтичната дружина , която тероризира света чрез експерименталните си продукти, била предрекла, че в края на август делта щамът щял да е доминиращ в Европа и, видите ли, единственият шанс за противопоставяне, било… е, предвидимо е -   ускорената ваксинация на европейското народонаселение. Липсата на въображение тук е особено видима. Щамът се предавал по-бързо и водел до увеличен брой хоспитализации. От Гърция „здравните власти“ обаче докладват друго – въпреки нарасналия брой новозаразени, той не се отразява на хоспитализираните и смъртните случаи. Паралелно с това лъсва другата статистика – в

Тази история е много лична. За едно бебе, което се задушаваше от коклюш, защото не бе ваксинирано навреме по имунизационния календар и за неговия лекар, който днес се опитва да спаси други хора, но… от безсмислена ваксинация . Големият ми син вече е огромен мъж на 20, но тогава, преди 20 години, когато тежеше 4 килограма и лежахме в Инфекциозна болница, до нас беше доц. Атанас Мангъров – дребничък, леко странен, но спокоен и точен лекар , който ми приличаше на образ от роман. Той проведе лечението на детето по най-добрия възможен начин. А след като оздравя, му сложи наведнъж няколко ваксини, които бяха забавени заради кожни проблеми след раждането. Доверих му се изцяло, с липсата на родителски опит и каквито и да е допълнителни познания за ваксините. Минаха години. Най-малкият ми син пострада… след ваксина, поставена на година и пет месеца и до днес не успява да проговори. Започнах да чета повече на тази тема по неволя, защото животът в такива случаи те учи на много неща, едно от к

Продължава все по-неистовата пропаганда на ваксинирането . Включен е целият арсенал за сломяване на „съпротивата“. Първото стъпало се състои от „дрънкулки“ и бонуси – дребни или по-големи „стимули“ от типа на безплатни понички и бира, ваучери, парични награди, томболи и лотарии.   Следват откровените заплахи – ако не се ваксинирате, ще си изгубите работата, няма да можете да се возите в градския транспорт, няма да ходите на ресторант или на фризьор. И най-страшното: няма да ви върнем „нормалността“ , при все, че част от упражнението е просто да забравим за тази нормалност.   Не стигат думите да опиша колко е унизително публичното говорене, което приравнява сертификата за ваксиниране на свобода и колко е втрещяващ цинизмът, с който се обговарят привилегиите.   Да не забравяме незавидното положение на преболедувалите, чиято времева рамка да доказват това документално се скъси неимоверно за сметка на безкрайния светъл хоризонт на многообещаващото ваксинално покритие . Но логика в ц

Покрай последните коментари защо столицата протестира, а провинцията мълчи се замислих за разделителните линии, които управляват живота по тези ширини. Тук имаме традиция да се разединяваме, роим и противопоставяне, която забавя достигането ни до неща, отдавна станали ежедневие в цивилизованите страни. Всички пътуваме и немалко от нас вероятно се чудят как Европа "забрави" войните, инквизициите, епидемиите, разрушенията и как днес съумява да изглежда така, че сякаш тези неща не ги е имало? И как ние тук едната наша скромна и малка държавица не можем да оправим вече векове наред??? Драматично звучат признанията за пропилените 23 години демокрация. Но така звучаха и мантрите за 45-те години социализъм. А за 500-те години "турско робство"? Излиза, че сме царе на пропиляното време, историческите шансове и... на разединението. Сега е модно да се делим на София и провинцията, по-точно на будната, протестираща за права и морал столица и глухата, заспала провинция. От по-