Пропускане към основното съдържание

Ваксини за ширпотреба


Мобилен пункт за ваксинация в столичен парк

С редуване на заплахи и съблазни глобалната дружина, която не спи и постоянно бди за моето и вашето здраве, както и за „етичните стандарти на общността“ (рязко и конюнктурно променени от година и нещо насам), размаха новото плашило - делта щама, и, естествено, мантрата за ултимативно възможното решение.

Да се смееш ли, да плачеш ли! Европейската агенция по лекарствата, дясна ръка на фармацевтичната дружина, която тероризира света чрез експерименталните си продукти, била предрекла, че в края на август делта щамът щял да е доминиращ в Европа и, видите ли, единственият шанс за противопоставяне, било… е, предвидимо е -  ускорената ваксинация на европейското народонаселение. Липсата на въображение тук е особено видима.

Щамът се предавал по-бързо и водел до увеличен брой хоспитализации. От Гърция „здравните власти“ обаче докладват друго – въпреки нарасналия брой новозаразени, той не се отразява на хоспитализираните и смъртните случаи. Паралелно с това лъсва другата статистика – в страните отличнички по ваксинации като Израел и Великобритания делта щамът атакува много от ваксинираните. Което не пречи там да се активизират и вече да говорят за трета доза наесен, „за хора със слаба имунна система, която не реагира на другите две“.

Уравнението е просто – ваксината не създава плътно имунизационно покритие, каквото се случва при естествения имунитет (но това, сакън, не бива да е достояние на простосмъртните, иначе как биха пожелали ваксина, а ако пък някой експерт го заяви, то мигом е обявяван за ренегат, а авторитетът му – сриван на секундата ), след шестия месец трябвало отново да се ваксинира човек, защото защитата падала, твърдят компаниите спасителки, които вече предлагат трета, бустер доза. Като в търговията, още и още. Но приликата може би е случайна.

И така – ваксинираните хем се закопчават абонаментно за следващите игли, хем не са предпазени съвсем от тази съвършена технология - скок за човечеството, хем създават предпоставки за мутации, защото ваксинационната тяга по време на епидемия принуждава вируса да мутира – така твърдят имунолозите, научно положение, от което някак ковидната имунология бяга като дявол от тамян. Дотук няма нито един аргумент, който да си струва риска.

На шестия месец спадало нивото на защита на ваксинирания потребител, но преболедувалият човечец няма право да е преболедувал преди повече от 6 месеца, за да се движи из Европата със смехотворния сертификат. Тук е без значение какво лабораторно можете да докажете за своето ниво на защита срещу вируса, нямат значение учебникарските понятия за изградения дълготраен и всеобхватен имунитет. Валиден е единственият код за достъп: в-а-к-с-и-н-а.

И натискат ли, натискат да пада възрастовата граница. Широко скроената Европейска агенция по лекарствата щедро дава разрешение след разрешение за намаляване на допустимата възрост, скоро ще поискат разрешение и за пеленачетата. Ако може всички да се включат в този фарма лунапарк възможно най-скоро, две години преди да изтекат сроковете за рутинните клинични изпитвания на нещото, което ни пробутват за ваксина. Каква тежест тук да има британско изследване, доказало абсолютно минималния риск за децата от тежко протичане и смърт. Нито пък колко лекари се обединяват в международни алианси и форуми, за да спрат това безумие. Както се казва – кучетата да си лаят, керванът ще си върви.

Междувременно мимоходом и под сурдинка, щат, не щат фарма гигантите се принудиха официално да впишат в листовките като нежелани странични реакции сърдечните възпаления, след като в Израел и на други места изгърмяха не един и двама млади мъже, а при една от фирмите има натрупване на случаи, при които след ваксината се отключва тежкият синдром на Гилен-Баре. Колкото повече време минава, на фона на новодокладвания спектър от реакции тромбозите от първата, порядъчно омаскарена от посестримите си ваксина, вече изглеждат като детска игра и невинно приключение.

Вербувана е цялата наукоподобна хунта, която може да обстрелва умовете ежедневно с взаимоизключващи се твърдения. Правилната версия е продиктувана на медиите, наети са свещениците – интересно дали божиите служители ще погазят с лекота своя обет да закрилят душите и да дават опора, утеха и сила на миряните или ще се включат в масовката от зомбирани агитатори без грам грижа за тях. Натискът е на всички фронтове и по браншове – учители, сервитьори, лекари, студенти. Ваксини, ваксини, ваксини. „Искат във всяко рамо игла“, недоумяващо възкликна д-р Питър Маккълоу, който се опитва да вдигне повече шум по темата и организира себеподобни, все още вярващи в довчерашната наука люде, за да има някакъв аргументиран отпор срещу масовото забиване на игли.  

Разработената формула за конспиративните теории грубо и ангро слага под общ знаменател де що има алтернативно мнение изказано по темата. Без оглед на това какъв авторитет го е изрекъл или написал - учен, преподавател, лекар. Сякаш е без значение, че резерви изказа самият създател на mRNA технологията Робърт Малоун, който коментира данните на японците за „неочаквано“ натрупване на спайк протеин в яйчниците. Той е категоричен, че няма достатъчно данни, върху които човек да вземе информирано решение да се ваксинира и призова да не се правят ваксини на деца и млади хора! Малоун моментално беше изтрит от всички възможни платформи, за да не застрашава правата вяра. Ами ексвицепрезидентът на „Пфайзер“ Майк Йедън – и той бе скорострелно пуснат в месомелачката, да не би да заблуди някой и друг усъмнил се в чудодейните свойства.

Важно е някой да се причисли към конспираторите, разбирай, невежите, дето споделят онлайн клипове с намагнетизираните си убодени рамене и лепят на ваксинираното място от ключове до черпаци.

И така удобно, зад този параван на осмиване и заглушаване на неудобните хора и въпроси, кампанията си върви, където успее да пробие, а набъбващите цифри на пострадалите от странични реакции някак документално свенливо си кротуват. Не се коментират – нито от еврочиновниците, които поръчаха шишенца за милиони за следващите години, нито от компаниите свещени крави, които по никой начин не бива да бъдат уязвени, нито пък от лекарите, които препоръчват на сляпо доверие тези хитови продукти на своите подопечни пациенти. Забелязват ги само онези, които не се примиряват с така натрапеното „спасение“, искат да запазят свободната си воля и ровят, сравняват, превеждат, споделят, търсят съмишленици в този абсурден сериал. И чиито протести биват атакувани с водни оръдия и сълзотворен газ. Ето така цялата „демократична“ машина в момента е впрегната в каузата „във всяко рамо игла“. 

Ваксини за ширпотреба – това ни предлагат благодетелите. Обаче срещу дребния детайл подпис за информирано съгласие, освобождаващ същите тези благодетели от каквато и да е отговорност. Дали ще се парализирате като момичето, изслушвано от щатски сенатор, или като нашата медицинска работничка, чиято история обиколи всички неофициозни медии, тези случаи за  благото на света са дразнеща статистика и трън в очите на ваксаманиаците. Евентуално можете да влезете в онази статистика на пострадалите от ваксини, която много обичат да размахват и за която заучено цинично твърдят, че ползите превишават рисковете. Обаче и това се оказа, че не е съвсем така – неотдавна бе публикувано проучване, в което е почти изравнен  броят на смъртните случаи, предотвратени чрез ваксинация, и на тежките ваксинални реакции на 100 000 души.

И като теглим чертата, се оказва, че цялото мероприятие е доста спорно. Контрааргументите – сериозни, съмненията у хората – също. Но нали се търси ефектът на масовката и ширпотребата, примката ще се затяга. С моркова и тоягата, през страхове и изкушения. До дупка.

Като изключим неетичната страна на нещата – това някой да ми обяснява как тялото ми не може да ме защити по естествен път така, както скъпоценната течност го умее, или как непременно трябва да си приложа експериментална терапия на продукт в процес на доказване, защото иначе ще се редя на опашка на летището (която неетична страна много хора сякаш не забелязват и дори изпитват примитивен възторг, че като по-умни от антиваксърите ще ядат в ресторанти за ваксинирани), трябва да отбележим, че рекламните агенти разчитат основно на това, че масово народът не се интересува какво му се предлага, не чете, не търси информация и се предоверява. Някои не се колебаят да си боднат дози от различни ваксини, смесвайки в химически коктейл напълно различни като технология продукти.

Най-тъжното е, че това се поощрява и насърчава от лекари, забравили за всякаква клетва и грижа за хората. Най-поразителното е, че в един мощен глас се слива блеенето на държавни глави, доктори, мениджъри, „журналисти“ и инфлуенсъри, гракнали до един колко съвест трябва да проявим и култура, включвайки се в тази вакханалия с неясен край. Това е непростимо. Няма да им го простят не само хилядите пострадали от ваксините срещу ковид, но и останалата, мислеща част от това човечество, която има всичкото право на света да се страхува, съмнява и не се съгласява да участва в този зловещ сценарий.

 

 

Популярни публикации от този блог

амстердам

Томахавката на умопомрачението

Тези дни психологът Христо Монов говори пред една телевизия за психотерора от страна на властите в световен мащаб от март миналата година досега. За ежедневната ковид сводка и негативния контекст, в който брутално ни потопиха с безкрайната лавина от „новини“ за вируса, за депресиите и психичните сривове вследствие на масираната пропаганда на страха и ужаса. И тъй като все пак е лято, посъветва да се концентрираме върху любими занимания и хора, които да укрепват у нас усещането за надежда и щастие, защото животът е по-силен от всичко. И се замислих как ли щеше да протече тази медико-политико-бизнес маневра по въвеждането на новото ненормално , ако от самото начало онези, които трябваше да управляват родния дневен ред, бяха заложили не на страха, а на усилие да успокояват хората, да ги съветват да включат в арсенала си за защита къде-къде по-ефективно действащи средства за повишаване на имунитета и устойчивостта им на вируси и беди от страха. Ако не споделяха всеки ден сводката, а койт

Свобода на дъното на скрина

Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро

Молитва за Елена

Не съм писала тук отдавна. Въпреки изобилния материал - в държава като нашата може да се пише денонощно. Това, което ме извади от сладката безтегловност на майчинството, е случка от новините. Поредната катастрофа, равнозначна на поредно безумие и варварско посегателство над живота. Катастрофите в новините са много, лицата на жертвите за секунди проблясват и изчезват в един последен публичен образ. Каква ирония - да си отидеш от света през новините, завлечен от вихъра на ежеминутно обновяващата се информация. В случая с пияния шофьор, който връхлетя върху 12 души на спирка на "Цариградско шосе" и "не можел да върне случилото се назад", си отиде лъчезарната Станислава, а малката шестгодишна Елена, изпадна в кома. Вместо да играе в някоя градинка и да вика колкото й глас държи, защото е дете и се радва на живота, тя лежи тихо и неподвижно, а родителите й "виждат" и си представят смъртта милион пъти, всяка минута. Защото комата е мост между живота и смъртта.