Пропускане към основното съдържание

Ужасът на сценаристите

Продължава все по-неистовата пропаганда на ваксинирането. Включен е целият арсенал за сломяване на „съпротивата“. Първото стъпало се състои от „дрънкулки“ и бонуси – дребни или по-големи „стимули“ от типа на безплатни понички и бира, ваучери, парични награди, томболи и лотарии. 

Следват откровените заплахи – ако не се ваксинирате, ще си изгубите работата, няма да можете да се возите в градския транспорт, няма да ходите на ресторант или на фризьор. И най-страшното: няма да ви върнем „нормалността“, при все, че част от упражнението е просто да забравим за тази нормалност. 

Не стигат думите да опиша колко е унизително публичното говорене, което приравнява сертификата за ваксиниране на свобода и колко е втрещяващ цинизмът, с който се обговарят привилегиите. 

Да не забравяме незавидното положение на преболедувалите, чиято времева рамка да доказват това документално се скъси неимоверно за сметка на безкрайния светъл хоризонт на многообещаващото ваксинално покритие. Но логика в цялото мероприятие като цяло няма. 

В новата история на човечеството няма и период, в който то по подобен начин да е държано на каишка в опит да бъде дресирано да разпознава правилния път. Не е било така третирано като безмозъчна маса, която трябва да изпада във възторг при вида на чудодейната игла. 

Говорителите на идеята за масова ваксинация с техния заучен и неубедителен репертоар просто се износват. Втръсват захаросаните им наивни версии за всеобщо спасение. Заблудени сме, казват, изпитваме измамно лятно спокойствие, но вирусът дебне зад ъгъла – да не се отпускаме. Нямаме право на здравословно и позитивно лято, нито пък някой ни съветва как да го използваме, за да укрепим имунитета си например. Това могат да сторят единствено и само ваксините. 

Новоасфалтираната ваксинална магистрала пустее. Глашатаите на ваксините неуморно дискутират в медиите защо хората предпочитат заобиколни, макар и по-грозновати, по-очукани и прашни пътища. Нещо не им се минава по магистралата. И се сещам тук за една стар народен израз – за какво е цялото това бързане? Все трябва да има причина. 

Залогът явно е много голям. Неочакваната резервираност на хората към продукт, чийто експериментален стадий приключва след година-две – също. И затова е хвърлена в действие  цяла гама от убеждаващи техники - от напълно нелепи като това свещеници да агитират за ваксините до откровено фашизоидни. 

Апологетите на новото нормално с лекота погазиха етиката хората да не бъдат принуждавани и притискани да участват в медицински експерименти, а изпълнителите на новите повели ги прилагат на практика – уволняват се лекари, отказали ваксина, заветният сертификат става условие да учиш в университет. Кой нормален човек би се доверил сляпо на тази явно дирижирана повсеместно акция? 

Някак странно усилието да се привлекат повече желаещи да се ваксинират вече наподобява реакцията на раздразнено дете, на което не му се изпълнява някаква прищявка и в желанието си да се наложи, то минава всякакви граници – хвърля се по земята, рита, крещи, хвърля предмети. Какво стои зад това настървено поведение?

И защо никой у нас не коментира данни - за нарастващия брой странични реакции, за смъртните случаи при подрастващи - докладвани, описани, потвърдени за връзка с ваксините в световен мащаб, както сочат официални източници? Защо тук се върти само плочата за лошите антиваксъри, които се инатят и не искат на ползу роду да се включат като статисти в сериал с неясен край? 

Защото ако разговорът премине на това ниво, ще затънат. Лесно е да жонглираш с кухи фрази, трудно е да го правиш с факти, които говорят за далеч не толкова едноизмерно действие на ваксините. На витрината имаме субстанция, одобрена за спешна употреба, с неясно дългосрочно въздействие върху здравето и със спорно краткосрочно такова, като наблюдаваме случващото се в Израел, Великобритания и Австралия например. 

Ваксиналната реторика пренебрегва едно – в днешния свързан свят не е проблем да се информираш и да навържеш нещата, да си отговориш на много въпроси. Никога не е било толкова лесно. Вероятно затова валякът на цензурата се търкаля с пълна сила из подопечните територии в социалните мрежи и не само. 

Но има и добра новина: глобалното стадо се оказва доста своенравно и с инстинкт за самосъхранение. За ужас на сценаристите.

Коментари

Популярни публикации от този блог

амстердам

Томахавката на умопомрачението

Тези дни психологът Христо Монов говори пред една телевизия за психотерора от страна на властите в световен мащаб от март миналата година досега. За ежедневната ковид сводка и негативния контекст, в който брутално ни потопиха с безкрайната лавина от „новини“ за вируса, за депресиите и психичните сривове вследствие на масираната пропаганда на страха и ужаса. И тъй като все пак е лято, посъветва да се концентрираме върху любими занимания и хора, които да укрепват у нас усещането за надежда и щастие, защото животът е по-силен от всичко. И се замислих как ли щеше да протече тази медико-политико-бизнес маневра по въвеждането на новото ненормално , ако от самото начало онези, които трябваше да управляват родния дневен ред, бяха заложили не на страха, а на усилие да успокояват хората, да ги съветват да включат в арсенала си за защита къде-къде по-ефективно действащи средства за повишаване на имунитета и устойчивостта им на вируси и беди от страха. Ако не споделяха всеки ден сводката, а койт

Ваксини за ширпотреба

С редуване на заплахи и съблазни глобалната дружина, която не спи и постоянно бди за моето и вашето здраве, както и за „етичните стандарти на общността“ ( рязко и конюнктурно променени от година и нещо насам ) , размаха новото плашило - делта щама, и, естествено, мантрата за ултимативно възможното решение. Да се смееш ли, да плачеш ли! Европейската агенция по лекарствата, дясна ръка на фармацевтичната дружина , която тероризира света чрез експерименталните си продукти, била предрекла, че в края на август делта щамът щял да е доминиращ в Европа и, видите ли, единственият шанс за противопоставяне, било… е, предвидимо е -   ускорената ваксинация на европейското народонаселение. Липсата на въображение тук е особено видима. Щамът се предавал по-бързо и водел до увеличен брой хоспитализации. От Гърция „здравните власти“ обаче докладват друго – въпреки нарасналия брой новозаразени, той не се отразява на хоспитализираните и смъртните случаи. Паралелно с това лъсва другата статистика – в

Свобода на дъното на скрина

Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро

Молитва за Елена

Не съм писала тук отдавна. Въпреки изобилния материал - в държава като нашата може да се пише денонощно. Това, което ме извади от сладката безтегловност на майчинството, е случка от новините. Поредната катастрофа, равнозначна на поредно безумие и варварско посегателство над живота. Катастрофите в новините са много, лицата на жертвите за секунди проблясват и изчезват в един последен публичен образ. Каква ирония - да си отидеш от света през новините, завлечен от вихъра на ежеминутно обновяващата се информация. В случая с пияния шофьор, който връхлетя върху 12 души на спирка на "Цариградско шосе" и "не можел да върне случилото се назад", си отиде лъчезарната Станислава, а малката шестгодишна Елена, изпадна в кома. Вместо да играе в някоя градинка и да вика колкото й глас държи, защото е дете и се радва на живота, тя лежи тихо и неподвижно, а родителите й "виждат" и си представят смъртта милион пъти, всяка минута. Защото комата е мост между живота и смъртта.