Ужасът на сценаристите

Продължава все по-неистовата пропаганда на ваксинирането. Включен е целият арсенал за сломяване на „съпротивата“. Първото стъпало се състои от „дрънкулки“ и бонуси – дребни или по-големи „стимули“ от типа на безплатни понички и бира, ваучери, парични награди, томболи и лотарии. 

Следват откровените заплахи – ако не се ваксинирате, ще си изгубите работата, няма да можете да се возите в градския транспорт, няма да ходите на ресторант или на фризьор. И най-страшното: няма да ви върнем „нормалността“, при все, че част от упражнението е просто да забравим за тази нормалност. 

Не стигат думите да опиша колко е унизително публичното говорене, което приравнява сертификата за ваксиниране на свобода и колко е втрещяващ цинизмът, с който се обговарят привилегиите. 

Да не забравяме незавидното положение на преболедувалите, чиято времева рамка да доказват това документално се скъси неимоверно за сметка на безкрайния светъл хоризонт на многообещаващото ваксинално покритие. Но логика в цялото мероприятие като цяло няма. 

В новата история на човечеството няма и период, в който то по подобен начин да е държано на каишка в опит да бъде дресирано да разпознава правилния път. Не е било така третирано като безмозъчна маса, която трябва да изпада във възторг при вида на чудодейната игла. 

Говорителите на идеята за масова ваксинация с техния заучен и неубедителен репертоар просто се износват. Втръсват захаросаните им наивни версии за всеобщо спасение. Заблудени сме, казват, изпитваме измамно лятно спокойствие, но вирусът дебне зад ъгъла – да не се отпускаме. Нямаме право на здравословно и позитивно лято, нито пък някой ни съветва как да го използваме, за да укрепим имунитета си например. Това могат да сторят единствено и само ваксините. 

Новоасфалтираната ваксинална магистрала пустее. Глашатаите на ваксините неуморно дискутират в медиите защо хората предпочитат заобиколни, макар и по-грозновати, по-очукани и прашни пътища. Нещо не им се минава по магистралата. И се сещам тук за една стар народен израз – за какво е цялото това бързане? Все трябва да има причина. 

Залогът явно е много голям. Неочакваната резервираност на хората към продукт, чийто експериментален стадий приключва след година-две – също. И затова е хвърлена в действие  цяла гама от убеждаващи техники - от напълно нелепи като това свещеници да агитират за ваксините до откровено фашизоидни. 

Апологетите на новото нормално с лекота погазиха етиката хората да не бъдат принуждавани и притискани да участват в медицински експерименти, а изпълнителите на новите повели ги прилагат на практика – уволняват се лекари, отказали ваксина, заветният сертификат става условие да учиш в университет. Кой нормален човек би се доверил сляпо на тази явно дирижирана повсеместно акция? 

Някак странно усилието да се привлекат повече желаещи да се ваксинират вече наподобява реакцията на раздразнено дете, на което не му се изпълнява някаква прищявка и в желанието си да се наложи, то минава всякакви граници – хвърля се по земята, рита, крещи, хвърля предмети. Какво стои зад това настървено поведение?

И защо никой у нас не коментира данни - за нарастващия брой странични реакции, за смъртните случаи при подрастващи - докладвани, описани, потвърдени за връзка с ваксините в световен мащаб, както сочат официални източници? Защо тук се върти само плочата за лошите антиваксъри, които се инатят и не искат на ползу роду да се включат като статисти в сериал с неясен край? 

Защото ако разговорът премине на това ниво, ще затънат. Лесно е да жонглираш с кухи фрази, трудно е да го правиш с факти, които говорят за далеч не толкова едноизмерно действие на ваксините. На витрината имаме субстанция, одобрена за спешна употреба, с неясно дългосрочно въздействие върху здравето и със спорно краткосрочно такова, като наблюдаваме случващото се в Израел, Великобритания и Австралия например. 

Ваксиналната реторика пренебрегва едно – в днешния свързан свят не е проблем да се информираш и да навържеш нещата, да си отговориш на много въпроси. Никога не е било толкова лесно. Вероятно затова валякът на цензурата се търкаля с пълна сила из подопечните територии в социалните мрежи и не само. 

Но има и добра новина: глобалното стадо се оказва доста своенравно и с инстинкт за самосъхранение. За ужас на сценаристите.