Пропускане към основното съдържание

Марти и Мангъров

Тази история е много лична. За едно бебе, което се задушаваше от коклюш, защото не бе ваксинирано навреме по имунизационния календар и за неговия лекар, който днес се опитва да спаси други хора, но… от безсмислена ваксинация.

Големият ми син вече е огромен мъж на 20, но тогава, преди 20 години, когато тежеше 4 килограма и лежахме в Инфекциозна болница, до нас беше доц. Атанас Мангъров – дребничък, леко странен, но спокоен и точен лекар, който ми приличаше на образ от роман. Той проведе лечението на детето по най-добрия възможен начин. А след като оздравя, му сложи наведнъж няколко ваксини, които бяха забавени заради кожни проблеми след раждането. Доверих му се изцяло, с липсата на родителски опит и каквито и да е допълнителни познания за ваксините.

Минаха години. Най-малкият ми син пострада… след ваксина, поставена на година и пет месеца и до днес не успява да проговори. Започнах да чета повече на тази тема по неволя, защото животът в такива случаи те учи на много неща, едно от които е да мислиш с главата си и да не се предоверяваш, най-вече на системата, която абсолютно отказва да припознае проблема ти като нейна грешка и те хвърля в дълбокото да се спасяваш сам (тук почитателите на Covid – ваксините могат да си сложат една удивителна).

Така се озовах пред един кабинет на комисия за отлагане на имунизации, в която участва доц. Атанас Мангъров. Отвън родителите разказваха за него страховити истории – колко бил безочлив, как не го интересувало състоянието на детето, как говорел само хубаво за ваксините, как не уважавал никакъв аргумент против и не можеш да го убедиш в правото си да не искаш да имунизираш детето си по някаква причина. Общо взето, пълна демонизация. Мислех си – това същият човек ли е, който помогна на моето дете? Как лесно се разнасят градските легенди и колко бързо мълвата може да те превърне в чудовище. Аха-аха да падна в капана и да се поддам на родителската истерия. Нейсе, получих удостоверението, с което освобождават детето ми от по-нататъшно въздействие на ваксините като благо за човечеството, по обективни причини. Мангъров не беше в комисията, отсъстваше.

Минаха още години. Настъпи епохата на ковид безумията по света. Доцентът се опитваше да бъде глас на разума, да отстоява медицинската логика, но ураганът на пропагандата е толкова мощен, че заглушава всеки опит да се изрази научнообосновано мнение. Защото и науката вече е друга - в услуга на политиката. 

Всяко крехко възражение срещу безобразията с човешката свобода и право на избор бива поваляно, осмивано, представяно като лудост, дезинформация, подстрекателство и какво ли още не от арсенала на официалната и единствено одобрена версия за случващото се вече година и половина, наричана за по-кратко научен консенсус.

И пак го демонизираха нашия лекар, окарикатуряваха го, водещи в ефир демонстрираха снизхождение, заклеймяваха го. Млади, фашизоидно настроени новоизлюпени „експерти по управление на кризи“ се държаха с него унизително. Дори му дадоха да управлява ковид отделение, сякаш нарочно – ха, да те видим сега, като толкова знаеш – сякаш за да се провали.

Човекът се опита през политическа партия да поддържа здравия разум, продължи да обяснява, да ограмотява и да посочва всички издишащи зони на масираното отнемане на свободи, с което повечето хора се оказаха изненадващо ОК. И дойде ред на ваксините. Следите ли свързващата нишка?

Наративът за ваксините измести всички останали, превзе дневния ред на всички възможни медии, на всички възможни публични говорители, настана нов етап от масовата лудост. Очакваше се всички безкритично да се наредим на опашка и да си  получим обратно живота, като дресирани и послушни животинки.

И доц. Мангъров, най-големият застъпник на ваксините, „злодеят“, който тормози родителските сърца пред онази врата, се нагърби с ролята си на лекар и мислещ човек, за да ви убеди или поне да ви накара да се усъмните, че това, което ви пробутват като свещено причастие под наименованието ваксина за спешна употреба, всъщност е дълбоко спорно, съвсем не така надеждно и безопасно, колкото го представят. А онзи зелен документ с QR код, с който безметежно ще минавате граници и ще ядете в ресторанти за ваксинирани, всъщност плюе на всички медицински постулати, познати в предковидната наука. Цялата му извратена логика е в това повече хора да си поставят заветната инжекция.

В онези времена, когато в клиниката му в абсолютно мизерни условия доц. Мангъров отстояваше онова, което е учил и лекуваше детето ми по правилата на изкуството, тепърва прохождаха мобилните телефони, светът изглеждаше по-благ, по-любопитен да научава нови неща, всеки си знаеше мястото. Сега вместо той кротко и почтено да си лекува, е принуден да влиза в необичайни роли. Вероятно защото вярва, че си струва всяка казана дума, всеки изтърпян обиден коментар, всяка подигравка с него.

Казват, че зрящите, виждащите във всяка криза са малцина. Чест и почитания, Докторе, за искрената позиция и за това, че изтърпяхте медийната гавра с вас! Хора като мен Ви вярват, защото сте спасили най-скъпото им. И защото не губят надежда, че колкото и силен да е поривът на „човеколюбието“, с което така нахъсано и нагло ни мотивират да се спасим, искрици като тази на Вашето човеколюбие ще стават все повече в мрака на настоящето.