Пропускане към основното съдържание

Марти и Мангъров

Тази история е много лична. За едно бебе, което се задушаваше от коклюш, защото не бе ваксинирано навреме по имунизационния календар и за неговия лекар, който днес се опитва да спаси други хора, но… от безсмислена ваксинация.

Големият ми син вече е огромен мъж на 20, но тогава, преди 20 години, когато тежеше 4 килограма и лежахме в Инфекциозна болница, до нас беше доц. Атанас Мангъров – дребничък, леко странен, но спокоен и точен лекар, който ми приличаше на образ от роман. Той проведе лечението на детето по най-добрия възможен начин. А след като оздравя, му сложи наведнъж няколко ваксини, които бяха забавени заради кожни проблеми след раждането. Доверих му се изцяло, с липсата на родителски опит и каквито и да е допълнителни познания за ваксините.

Минаха години. Най-малкият ми син пострада… след ваксина, поставена на година и пет месеца и до днес не успява да проговори. Започнах да чета повече на тази тема по неволя, защото животът в такива случаи те учи на много неща, едно от които е да мислиш с главата си и да не се предоверяваш, най-вече на системата, която абсолютно отказва да припознае проблема ти като нейна грешка и те хвърля в дълбокото да се спасяваш сам (тук почитателите на Covid – ваксините могат да си сложат една удивителна).

Така се озовах пред един кабинет на комисия за отлагане на имунизации, в която участва доц. Атанас Мангъров. Отвън родителите разказваха за него страховити истории – колко бил безочлив, как не го интересувало състоянието на детето, как говорел само хубаво за ваксините, как не уважавал никакъв аргумент против и не можеш да го убедиш в правото си да не искаш да имунизираш детето си по някаква причина. Общо взето, пълна демонизация. Мислех си – това същият човек ли е, който помогна на моето дете? Как лесно се разнасят градските легенди и колко бързо мълвата може да те превърне в чудовище. Аха-аха да падна в капана и да се поддам на родителската истерия. Нейсе, получих удостоверението, с което освобождават детето ми от по-нататъшно въздействие на ваксините като благо за човечеството, по обективни причини. Мангъров не беше в комисията, отсъстваше.

Минаха още години. Настъпи епохата на ковид безумията по света. Доцентът се опитваше да бъде глас на разума, да отстоява медицинската логика, но ураганът на пропагандата е толкова мощен, че заглушава всеки опит да се изрази научнообосновано мнение. Защото и науката вече е друга - в услуга на политиката. 

Всяко крехко възражение срещу безобразията с човешката свобода и право на избор бива поваляно, осмивано, представяно като лудост, дезинформация, подстрекателство и какво ли още не от арсенала на официалната и единствено одобрена версия за случващото се вече година и половина, наричана за по-кратко научен консенсус.

И пак го демонизираха нашия лекар, окарикатуряваха го, водещи в ефир демонстрираха снизхождение, заклеймяваха го. Млади, фашизоидно настроени новоизлюпени „експерти по управление на кризи“ се държаха с него унизително. Дори му дадоха да управлява ковид отделение, сякаш нарочно – ха, да те видим сега, като толкова знаеш – сякаш за да се провали.

Човекът се опита през политическа партия да поддържа здравия разум, продължи да обяснява, да ограмотява и да посочва всички издишащи зони на масираното отнемане на свободи, с което повечето хора се оказаха изненадващо ОК. И дойде ред на ваксините. Следите ли свързващата нишка?

Наративът за ваксините измести всички останали, превзе дневния ред на всички възможни медии, на всички възможни публични говорители, настана нов етап от масовата лудост. Очакваше се всички безкритично да се наредим на опашка и да си  получим обратно живота, като дресирани и послушни животинки.

И доц. Мангъров, най-големият застъпник на ваксините, „злодеят“, който тормози родителските сърца пред онази врата, се нагърби с ролята си на лекар и мислещ човек, за да ви убеди или поне да ви накара да се усъмните, че това, което ви пробутват като свещено причастие под наименованието ваксина за спешна употреба, всъщност е дълбоко спорно, съвсем не така надеждно и безопасно, колкото го представят. А онзи зелен документ с QR код, с който безметежно ще минавате граници и ще ядете в ресторанти за ваксинирани, всъщност плюе на всички медицински постулати, познати в предковидната наука. Цялата му извратена логика е в това повече хора да си поставят заветната инжекция.

В онези времена, когато в клиниката му в абсолютно мизерни условия доц. Мангъров отстояваше онова, което е учил и лекуваше детето ми по правилата на изкуството, тепърва прохождаха мобилните телефони, светът изглеждаше по-благ, по-любопитен да научава нови неща, всеки си знаеше мястото. Сега вместо той кротко и почтено да си лекува, е принуден да влиза в необичайни роли. Вероятно защото вярва, че си струва всяка казана дума, всеки изтърпян обиден коментар, всяка подигравка с него.

Казват, че зрящите, виждащите във всяка криза са малцина. Чест и почитания, Докторе, за искрената позиция и за това, че изтърпяхте медийната гавра с вас! Хора като мен Ви вярват, защото сте спасили най-скъпото им. И защото не губят надежда, че колкото и силен да е поривът на „човеколюбието“, с което така нахъсано и нагло ни мотивират да се спасим, искрици като тази на Вашето човеколюбие ще стават все повече в мрака на настоящето.


Популярни публикации от този блог

амстердам

Томахавката на умопомрачението

Тези дни психологът Христо Монов говори пред една телевизия за психотерора от страна на властите в световен мащаб от март миналата година досега. За ежедневната ковид сводка и негативния контекст, в който брутално ни потопиха с безкрайната лавина от „новини“ за вируса, за депресиите и психичните сривове вследствие на масираната пропаганда на страха и ужаса. И тъй като все пак е лято, посъветва да се концентрираме върху любими занимания и хора, които да укрепват у нас усещането за надежда и щастие, защото животът е по-силен от всичко. И се замислих как ли щеше да протече тази медико-политико-бизнес маневра по въвеждането на новото ненормално , ако от самото начало онези, които трябваше да управляват родния дневен ред, бяха заложили не на страха, а на усилие да успокояват хората, да ги съветват да включат в арсенала си за защита къде-къде по-ефективно действащи средства за повишаване на имунитета и устойчивостта им на вируси и беди от страха. Ако не споделяха всеки ден сводката, а койт

Ваксини за ширпотреба

С редуване на заплахи и съблазни глобалната дружина, която не спи и постоянно бди за моето и вашето здраве, както и за „етичните стандарти на общността“ ( рязко и конюнктурно променени от година и нещо насам ) , размаха новото плашило - делта щама, и, естествено, мантрата за ултимативно възможното решение. Да се смееш ли, да плачеш ли! Европейската агенция по лекарствата, дясна ръка на фармацевтичната дружина , която тероризира света чрез експерименталните си продукти, била предрекла, че в края на август делта щамът щял да е доминиращ в Европа и, видите ли, единственият шанс за противопоставяне, било… е, предвидимо е -   ускорената ваксинация на европейското народонаселение. Липсата на въображение тук е особено видима. Щамът се предавал по-бързо и водел до увеличен брой хоспитализации. От Гърция „здравните власти“ обаче докладват друго – въпреки нарасналия брой новозаразени, той не се отразява на хоспитализираните и смъртните случаи. Паралелно с това лъсва другата статистика – в

Свобода на дъното на скрина

Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро

Молитва за Елена

Не съм писала тук отдавна. Въпреки изобилния материал - в държава като нашата може да се пише денонощно. Това, което ме извади от сладката безтегловност на майчинството, е случка от новините. Поредната катастрофа, равнозначна на поредно безумие и варварско посегателство над живота. Катастрофите в новините са много, лицата на жертвите за секунди проблясват и изчезват в един последен публичен образ. Каква ирония - да си отидеш от света през новините, завлечен от вихъра на ежеминутно обновяващата се информация. В случая с пияния шофьор, който връхлетя върху 12 души на спирка на "Цариградско шосе" и "не можел да върне случилото се назад", си отиде лъчезарната Станислава, а малката шестгодишна Елена, изпадна в кома. Вместо да играе в някоя градинка и да вика колкото й глас държи, защото е дете и се радва на живота, тя лежи тихо и неподвижно, а родителите й "виждат" и си представят смъртта милион пъти, всяка минута. Защото комата е мост между живота и смъртта.