Бележки на Яна Боянова

За три дни минах през Петрич, Струмяни, Благоевград и Дупница. И малката ми южна обиколка породи противоречиви чувства/точно като при лирическите герои/.  Петрич донякъде е град от моето детство. С ниските сгради в центъра, старите дограми и скърцащи подове на магазинчетата, пешеходната част с пейките и кестените, под които седят дядовци с бастуни. Какво мислите заварих седем години, след като не съм ходила там? Бетон. Много бетон. Коли. Много коли. Липсващи дървета. Изобилен кич. Базари и нови офиси в центъра, нелогично изместили, "изблъскали" на втория ред предишните сгради.  Няма го старото кино. Няма ги и старците, защото няма пейки, на които да седнат. Кметът на Петрич кара пореден мандат. Очевидно на хората им харесва новия "стил" на града. Или поне на някои. Но от чара на малките мащаби, ъгловите кафенета, пресичащите се под остър ъгъл улички, не е останало нищо...  В Дупница поне центърът - съчетание от грандоманските знакови сгради на миналото - община, чит

Спомени от пролетна командировка миналата година. Обиколка около Ивайловград и Маджарово. С. Долни Главанак си има скално светилище, за което някои са чували, други - никак. Мястото е далеч от представите за селски или културен туризъм, по проект бяха предвидени асфалтова пътека, паркинг с кафене и осветление, така че вечер по пътя към Маджарово този мини-стоунхендж да блещука в мрака.

Като прочетох " Пазете се от падащи паметници ", си припомних още едно място, където цветовете, зидовете, оградите, също се разпадат. Страхотно място, скрито зад няколко километра широки завои в отбивка от пътя Гоце Делчев - Сатовча. Меки хълмове, тихи улички, стар мирис на дим и безлюдно замъглени прозорци. Калта е повече от камъните. И там преустрояването на къща става с триста и трийсет подписа и разрешителни, а държавата е забравила за оцеляването на тези стари къщи-паметници. За разлика от Турция, където частният собственик на сгради от фонда на културното наследство е ухажван по най-различни начини от държавата - безвъзмездни целеви средства за ремонти, нулеви данъци - това го разказаха хора от турското министерство на туризма. Та, мястото, за което разказват снимките, се казва Долен и също като Ковачевица е... "археологически резерват".

Цонко Цонев, който провъзгласи Каварна за рок-столица , положи клетва като кмет в компанията на Джон Лоутън от Юрая Хийп. Така рокбиографията на градоначалника става още по-тържествена. След като толкова от т.нар. рокдинозаври през изминалите години избраха да свирят там и да се снимат с кмета Цонев, вместо с първите държавни мъже /справка - снимка на Петър Стоянов с Пейдж и Плант/, вече никой не може да снеме музикалния венец от главата на каварненския кмет... А през далечната 1993-та Каварна беше малко, полуспретнато градче, обвито в чисто провинциална леност, което не беше ударено от стихийните промени на демокрацията. Имаше бели микробусчета с табела на предното стъкло :"Каварна-МОРЕТО-Каварна". За тези, които не знаят, краката на града не са топнати в морето, а са малко встрани. Тогава бяха живи някои икони на соц-а като голям магазин за домашни потреби, кафенетата не се бяха отървали от вида си на сладкарници и сервираха мелби от онези с пуричките и хартиените чадърчета

Три районни полицейски управления са взели здравето на джебчийството на Лъвов мост . С добра "превенция", познаване на контингента/любима моя дума/ и бързо залавяне на крадците/крадлите, казва комисар Йордан Вучков. И заградени от три страни/географски и административно - виж горния линк за разпределението на тротоарите между трите РПУ-та/, мераклиите да бъркат по чанти и джобове се оттеглили. Обаче Лъвов мост вече е място-емблема, дамгосано място. Не само заради джебчийството и стискащите пликчета мръсни деца с унесен поглед. А заради всички наслоявания в пейзажа от последните 18 години. Днес ъгловите хотели са пооправени и въпреки новичките фасади, кафенетата отдолу са си място за определени хора, с определени професии. На една крачка оттам стоят продавачите на чорапи - пет чифта за лев, на чаршафи от онези, дето предизвикват алергия и на метли, защото започва друго митично място в софийското ежедневие - Женският пазар. Лъвов мост е гара на мизерията. Най-неприятната спирка

Музеят в Чипровци. Там разказват как килимите се боядисват с естествени багрила. На стената има "палитра" от цветовете, които могат да се получат от градински растения. Да, във века на химията. Прозорче на хотел в "Чипровци". Общината постегнала сградата и я продала. Сега това е най-уютно изглеждащото хотелче в този запустял и утихнал район. Сграда в Берковица. Носи аромата на минало. Малко ретро, малко тъжно. Бели перденца по прозорците и един класически надпис за аптека. Дървените фигури и лица на Ангел Паунов от Вършец. Продава ги на паркинга на Клисурския манастир. Разглежда хората и казва, че дървото предава всякакви нюанси. Баба Люба пече червени чушки в двора на "Кръстевата къща" в Берковица. Оплаква се, че младите са до един "в Англия" и градчето е глухо. Парченце от Берковица сутрин, след дъжд. Църквата "Свето Възнесение Христово" в Чипровци, гушната на хълма, ненатрапчиво наблюдаваща. "Боробенд" от Мало Буче. Семей

Предстои ми "потъване". В две малки градчета, които от години не влизат в новините. Където мащабите, случките, усмивките са други. Миналото все още се дреме, подпряно на сянка на площада, а бъдещето идва на пресекулки под формата например на "мобилен кредит" - автобус за кредитни консултации по места. Или... ако някой местен успее да се вреди в някое национално шоу и да се пошуми малко за мястото. Нервната анонимност на големия град там е априори невъзможна. Знае се всичко за всички, но пък и един разговор те насочва за основните драми и събития по тези места. Ще се запозная с местен чешит и събирач на архиви, познат като Милан Революцията. На сайтовете си, сред местните забележителности някои малки общини качват и куриозни обекти като кафенета и фризьорски салони. В тази сладка несръчност, която е и вид гостоприемство, има нещо много мило - цени се и салончето на Х., при когото се подстригва половината град. Или бар "Торнадо", дето се целуват тинейджърите

табела по пътя Кърджали - Дъждовница и от Ардино към Дяволския мост:

Няколко дни обикалям селца и завои около Кърджали. Събирам трошици "от пейзажа" и настроенията, слушам гласове - можеш да се "разтопиш" по тези места, за "изчезнеш" за минути в спокойствието, което обгръща всичко. Още самия град. Независимо, че привечер преди балотажа за предварителния вот някакви самотни активистки раздават рекламки с образа на единия от кандидатите на разпадащия се антитурски алианс. Дори някои познати кръчми не работят, прибрали големите чадъри в дворовете. Жените в циганския квартал са проснали парцаливи килими на моста, а накъдето и да подкараш колата извън града, тютюнът златисто и приглушено "свети" в дълги скелета около пътя. Къщичките са като "залепени" на точното място в точното време, сякаш са там от векове, сякаш са нарисувани - толкова естествено прилягат на гледката. Която зад всеки завой е различна. Есенните цветове превземат хоризонта и на техния фон минаретата на селските джамии са като изваяни. Е, по м

В облачен ден Белица може да ви върне в детството. Когато светлината в стаята се смалява, продавачът на захарен памук в пазарния ден "затваря" по-рано заради дъжда, а тук-там зад мъгливи витринки на малки кафенета забелязвате и...домакински гъби, капачки за буркани и щипки за пране. Нищо, че отвън виси характерната за малките селища реклама на кафе с помпозната формула "PORTO RICO". От едната страна на градчето ехти следобеден призив за молитва от джамията. От другата - самотно и провлачено бие камбана. Църквата работи до обед, а интернет-клубът на площадчето под нея - целодневно. За два дни в Белица видяхме една сватба и голям дъжд. Обещах на една баба да й пратя по пощата снимки на джамията. Откъм Семково табелата е тази. Но откъм основния път Велинград-Благоевград върху табелата "БЕЛИЦА" ви посреща не кой да е, а избелелият образ на Б.Б. Онзи плакат в едър план, който висеше на всяка втора витрина. Иначе в Белица витрините на "магазините от едно в