Пропускане към основното съдържание

Публикации

Заличаване на неудобните

Набира скорост мръсна кампания, която по-предвидливите прогнозираха още по време на ковид истерията – на все по-големи ограничения на изказа и свободата на мисълта в социалните мрежи, достигащи до откровен терор със замразяване и заличаване на профили на обществени гласове със стотици последователи. Дресурата е в ход, а примката се затяга. Всички ние вече сме виртуални овце в кошарата на тези социални платформи , но оградите допреди няколко години далеч не бяха така видими и притеснителни. Сега чувствителните теми вече са твърде много и твърде натрапчиви, за да не ни светне червена лампа за какво иде реч. Наивните може би смятат, че става дума за спазване на някакви стандарти. "Конспираторите", които прозряха капаните на новия свят, могат да изпитват само тъжно удовлетворение от така банално сбъдващите се техни предупреждения – че чрез технологиите ще се налага все повече контрол, цензурата ще става все по-притискаща, а надеждата и илюзията за свобода на мненията ще се и

Държава за закриване

От около година насам става все по-натрапчиво усещането, че някой е задействал обратното броене на държавата ни като самостоятелна етнокултурна, национална, географски и административно определена и уж самостоятелна единица и е взел бъдещето ѝ на ръчно управление. Под логото на евроатлантизма се правят опити за откъртване на последните пирони , крепящи скърцащата порта на българското, на различното, на историческото в името на едно нерадостно аморфно утре в дигитализиран свят без корени. Демонстративно в медиите се разгръща лесно разпознаваем фронт от дежурни гласове – нещо като батальонна бойна група , които ни убеждават в нашата западна принадлежност и упорито и безмозъчно пригласят на западните мозъчни тръстове, опитвайки се да ни пришият някак противоестествено и напук на историческите факти към "евроатлантическата общност" и "евроатлантическите ценности". Нещо като "интеграцията" на индианците от западните нашественици и "освободители".

Как ни вкараха в матрицата Отбор „Ябълка“ срещу Отбор „Черешка“

Отрязаните мостове към доста от руските медии онлайн съдържат всички белези на информационно насилие.  Радетелите на едноплановото мислене си осигуряват пълен комфорт и празно поле за тотална манипулация . Демокрацията заора дъното и старателно се опитва да копае и под него. Значи е временно разрешено да отправяш публични призиви за смърт на руснаците и на техния президент, ноооооо временно не е позволено да следиш в оригинал руски източници и  да надничаш отвъд паравана на наложената медийно тактическа схема  за развитието на събитията. А ако случайно споделяш не толкова проевроатлантически размисли (разбирани непременно като пропутински), те блокират и  наказват по „стандартите на общността“, които се оказаха лепкави и разтегливи като размекната и мръсна дъвка . Възможен е обаче, дори очакван, ефект на махалото. Колкото повече се грижат да си убеден в правилната версия, толкова повече - естествено и логично - се съмняваш в нея.  Толкова са елементарни, че чак е тъжно. За толкова

История и fast food

Напоследък у нас се наблюдават маниакални гърчове на безродността. С началото на военните действия в Украйна изведнъж се оказа, че повече българи държат в чекмеджетата си украинския флаг , отколкото българския . Вкупом мнозина изпаднаха в примитивна, наречена от някои историци направо пещерна русофобия. Започна дива надпревара в правоверен евроатлантизъм и денонощно наддаване с коя от коя по-безумни идеи. За бойкотиране на националния празник, за спиране на руските медии, за отнемане на „Доктор хонорис кауза“ на руския президент ( това последното вероятно много го е засегнало ) . Въобще в последната седмица в България удивителен брой хора се държат така, сякаш пъпът им е бил хвърлен някъде по „Пенсилвания авеню“ . Не че не сме усещали през последните години този повей, и то все по-настоятелно, но сега той доби мащабите на ураган, който иска да помете всяка следа от руското присъствие в българските ум и памет. С неконтролируем бяс и с някаква направо спиритическо опиянение се си

Новите пастори

Ще ги познаете без затруднение. Те са форматирани с една и съща програма, по калъп . Размислите им са ограничени в строгите рамки на един конспект като изпитните и по всяка от ключовите теми в конспекта говорят, сякаш са чели от един и същи учебник и дори сякаш са подчертавали с един и същи молив. Говорителите на правилната линия срещу грешната, осмиваната, иронизираната, обявяваната за световно зло и генерална заплаха. Новите кръстоносци на една съмнителна вяра и още по-съмнително добротворчество . Новите пастори. Ще ги срещнете във всички телевизионни студия и не само. Медиите са тяхната арена. Там те сякаш изпълняват норматив, демонстрират активности, трупат еднотипни участия. През публичното си говорене отчитат вярност и принадлежност към идеологията, която са се нарамили да защитават. Вероятно някъде отбелязват някакви точки в заклеймяването на тезата или линията, срещу която са застанали и за която са наети или са се самонаели. Те са монополизирали истинността и който се с