Новите пастори

Ще ги познаете без затруднение. Те са форматирани с една и съща програма, по калъп. Размислите им са ограничени в строгите рамки на един конспект като изпитните и по всяка от ключовите теми в конспекта говорят, сякаш са чели от един и същи учебник и дори сякаш са подчертавали с един и същи молив.

Говорителите на правилната линия срещу грешната, осмиваната, иронизираната, обявяваната за световно зло и генерална заплаха. Новите кръстоносци на една съмнителна вяра и още по-съмнително добротворчество. Новите пастори.

Ще ги срещнете във всички телевизионни студия и не само. Медиите са тяхната арена. Там те сякаш изпълняват норматив, демонстрират активности, трупат еднотипни участия. През публичното си говорене отчитат вярност и принадлежност към идеологията, която са се нарамили да защитават. Вероятно някъде отбелязват някакви точки в заклеймяването на тезата или линията, срещу която са застанали и за която са наети или са се самонаели.

Те са монополизирали истинността и който се съмнява в нея, е задължително подложен на подигравки, на опити за омаскаряване, на откровено оплюване. Те знаят най-добре кое е най-доброто за страната и за всекиго от нас и ако случайно се породят съмнения и възникнат въпроси, те биват парирани като неграмотност, недалновидност, дезинформация, фалшиви новини и прочее инструменти от арсенала на тази нова обществена прослойка от политкоректни бойци за единствената истина.

Добре дошли в света, в който да се съмняваш вече не само не е здравословно, а направо опасно, защото срещу теб застава цялата глутница от добре обучени воини на правилната версия. Те не се свенят да демонстрират именно войнствено поведение, нямат проблем с недостойното отношение към опонента, всичко е позволено в името на каузата.

До неотдавна различните гледни точки бяха ежедневие и аксиома на демокрацията. Днес вече не са. Защото новите комсомолци се грижат за чистата публична среда, замърсявана от разноговорене по всякакви важни теми – пандемията, ваксините, науката, Украйна, НАТО, еврото и прочее. Те упорито налагат наратива за „отговорността на медиите“ и ги призовават да не дават трибуна на зловредни събеседници, които всяват съмнения и провокират размисъл по някоя от тези основни теми. Разбирайте, целенасочено и всеотдайно копаят, за да закопаят плурализма и правото на многостранно представена информация.

Принадлежащите към тази нова каста публични лица – политици, журналисти, инфлуенсъри, културтрегери, имат лесно доловими общи черти. На първо място, те са задължително ваксинирани – не само срещу Covid, но и срещу това да могат да проведат нормален разговор, дебат, спор, обсъждане по иначе спорни теми, които обаче те представят като безспорни. Ако случайно не ги попитат дали са ваксинирани, сами си казват и изтъкват това като белег за цивилизованост, образованост, солидарност.

На второ място, те са евроатлантици. Това е детската им мечта, си мисля, като гледам с какво настървение повтарят като папагали кухите административни клишета на Брюксел. Те не спират да говорят за „цивилизационния избор“ на България и как не е имало, няма и не може да има друг път за развитие и който си представя разни други неща, е невежа и поне руско протеже. Ще си каже човек, че дори сънищата им са евроатлантически.

На следващо място, те са обезателно зелени и дигитални. Карат или в скоро време ще карат поне хибрид, повтарят мантрата за зелената икономика и как ще има бърз интернет дори в най-затънтеното село, нищо че там от години няма автобус, аптека, магазин за хляб, нормално сметосъбиране. Може би ще прескочим някой и друг цивилизационен и еволюционен етап и ще минем право в светлото, зелено и дигитално бъдеще. Вероятно новите пастори не си представят дълбоките промени, които ще настъпят с позеленяването, но това не им пречи да са негови страстни пропагандатори.

После, новите комсомолци, макар и с лека неохота, припяват и в хора на одобряващите всички възможни права на разносексуалните хора с разнокалибрени предпочитания за пол. Това за тях е белег за зрелост на демокрацията, а всеки, който повдига дискусионен въпрос в тази посока, е най-малкото фашист и противник на „европейските ценности“.

Не на последно място, те харесват глобализма с всичките му изродени и дефектни последици, които карат все повече държави да се връщат към консервативното начало, към понятията за род и родина, за история и традиции, за националното. Пасторите нямат нищо против това една посланичка да подкара с остена двама министри към Вашингтон и не намират нищо смутно и скверно в това периодично някой да инсталира в центъра на управлението ни някой и друг проект. Но пък са притеснени от референдума като инструмент на модерната демокрация, защото той може да покаже посока на компаса, различна от сегашната.

Новите комсомолци са строги привърженици на „общностните ангажименти“ и на всичко, което диктуват в слушалката от други центрове на властта. Идващото оттам е винаги правилно, вярно, неоспоримо и задължително. Нищо, че може да е в ущърб на държавата ни. Формулата „вижте какво правят по света“ е общовалидна, като универсална рецепта за справяне с всеки проблем.    

Ако бяхме в други времена, щях да кажа, че тези еднотипни персонажи са част от един и същи кръжок, но кръжокът си има свой днешен аналог. От своя амвон, изкован в най-школованите отдели на известни неправителствени организации и програми, новите пастори проповядват новата религия на съвременната политкоректност с рутинна отдаденост. До степен, в която да не се обозначиш като политкоректен с всички изброени характеристики е равносилно на това да изхвърчиш от въртележката на мейнстрийма.