Как ни вкараха в матрицата Отбор „Ябълка“ срещу Отбор „Черешка“

Отрязаните мостове към доста от руските медии онлайн съдържат всички белези на информационно насилие. Радетелите на едноплановото мислене си осигуряват пълен комфорт и празно поле за тотална манипулация. Демокрацията заора дъното и старателно се опитва да копае и под него.

Значи е временно разрешено да отправяш публични призиви за смърт на руснаците и на техния президент, ноооооо временно не е позволено да следиш в оригинал руски източници и да надничаш отвъд паравана на наложената медийно тактическа схема за развитието на събитията. А ако случайно споделяш не толкова проевроатлантически размисли (разбирани непременно като пропутински), те блокират и наказват по „стандартите на общността“, които се оказаха лепкави и разтегливи като размекната и мръсна дъвка.

Възможен е обаче, дори очакван, ефект на махалото. Колкото повече се грижат да си убеден в правилната версия, толкова повече - естествено и логично - се съмняваш в нея. Толкова са елементарни, че чак е тъжно. За толкова елементарни ни смятат, че чак е немислимо.

Един от руските милиардери го каза тези дни: ако някой на Запад си мисли, че санкциите ще накарат олигарсите да отидат и да се скарат на Путин, като му кажат – недей така, значи имаме сериозен проблем. Демек любезно им намекна, че не познават как работят нещата в Русия и са се объркали.

Явно не познават и как работят нещата тук, където целокупните напъни да се видоизмени, преобърне и направо изнасили нагласата на обществото и насилствено да се завъртят размислите в посока запад се сблъскват с ирационални и интуитивни наслоения, които са трудно преодолими и винаги ще правят ситуацията особена, ще продължим да бъдем с единия крак на изток, поне докато поколенията преносители на съответната памет не си отидат от този свят.

Сатанизирането, демонизирането на Гешев и на Путин вървят по една и съща схема, по един елементарен калъп от толкова предвидимата им фабрика за „чудовища“. Припомнете си колко такива бяха обрисувани през годините на международно ниво – Милошевич, Саддам, Асад, Мадуро (за последния сега вече е произведена почти симпатична версия по конюнктурни причини). И етикетът е все е дин и същи – диктатор. С тази дума се опитват да обяснят необяснимото за западната психика и съзнание.

Очевидно каубойският подход сработва от най-ниските етажи на либералните демокрации, та чак до техните високопарни униформени „елити“. Доминото на възмущението се разгръща масирано пред очите ни всеки път, когато вярната теза трябва да се разстели като лава във всяко медийно кътче, попарвайки по пътя си всяко възможно „но“.

От сутрин до вечер пътеводната „истина“ се налива по всички възможни инфоканали и се нагнетява съшитият с бели конци двуизмерен, окарикатурен, уплътнен с голямата баданарка образ на злодея, който, разбира се, е изначално антипод на демократичното начало. А всички, които не симпатизират на ветропоказателя и не се строяват конформистки под него, размахвайки правилното флагче, биват обявявани за нехуманни, неграмотни и всякакви други лоши определения, започващи с „не“.

Навремето, когато ни водеха организирано на манифестации, си имаше сценарий за съответната група в масовката – в кой момент какво точно да се прави. Строени срещу взривения и несъществуващ днес мавзолей, ни раздаваха големи дунапренени макове, които миришеха много силно заради боите, в които бяха оцветявани. В съответния момент, по зададена команда всички трябваше да вдигнат и размахат маковете, а после отново да ги свалят ниско долу, а това последното усилваше миризмата, едно заради движенията и второ, заради това, че бяхме гъсто разположени един до друг. Същото се случва и сега. Развее ли „демократичната общност“ маковете, не смей и да си помисляш да стоиш със скръстени ръце и да не размахваш своя. Жалка работа!

Виртуалните врагове са крепители на днешния разклатен западен модел, чието здраве – физическо и психично така се е спихнало, че за да се прикрие паниката от това, до последно се атакуват външни дразнители. Щурмът се подсигурява по всички фронтове, а публиката е сведена до Отбор „Ябълка“ и Отбор „Черешка“ от състезанието „Бързи, смели, сръчни“. Трети отбор просто няма. Или си демократ, или диктатор. Или си човеколюбец или идиот.  

И понеже става дума за правата наши насъщни – да четем, преценяваме, сравняваме, мислим критично, ми е много интересно как така една огромна маса винаги верни поддръжници на господстващата за съответния момент истина не се притеснява от липсата на гледни точки, не я смущава едноговоренето, никак не се досеща, че този модел не само наподобява, той директно копира тоталитарния. Там също имаше само една истина с печат за валидност. Всичко друго беше заглушавано, отричано, скривано, занулявано от валяка на единственото възможно обяснение на нещата. Е, живеем в лош римейк на онези времена и похвати, защото днес за целта се използват мощни технологии.  

Независимо от това кой какъв е – еврофил, байдънофил, украинофил или набързо пребоядисан русофоб, всички убедени в правотата на наложеното господстващо мнение би следвало да се запитат - как се докарахме до това състояние да ни прожектират единствената истина??? Как се докарахме до „стандартите на общността“, които се моделират според повея на деня???