Бележки на Яна Боянова

Какво ли не се каза и изписа за ретро-клипа, предшестващ конгреса на БСП. За трамвая, в който Станишев и Данаилов водят населението към по-добрите времена. Това още веднъж доказва колко се впрягаме и за най-големите дреболии. Колко не можем с усмивка да приемаме някои ексцентрични решения на пи-ар-ите. Как всичко трябва да бъде омазано в черно - като в песента на Stones - Paint It Black. Затова много ми хареса отговорът на "Московска" 33. Може да изглежда встрани от правилата и сериозния тон на официалното общуване, но и без това напоследък кметът и премиерът си говоря като кръвно обидени едно на друго деца от квартала. Понеже линкът спестява част от свежестта на текста, ето го целия: "Във връзка с получени сигнали от обезпокоени граждани , че неквалифицирани водачи управляват трамваи Столична община апелира софиянци да запазят спокойствие. Гарантираме, че в градския транспорт няма опасност пътниците да подпаднат в трамваи, управлявани от неподготвен водач като Сергей С

Българите пак били сред най-големите песимисти в Европа. А северните народи - най-големи оптимисти. Това отдавна не е новина. Новина е, че не се променяме в нещастието си. Бях три дни в Германия. Някои неща, причинители на щастие и спокойствие, се набиват на очи от пръв поглед. Огромни добре регулирани кръстовища, уютни пешеходни зони, спокойно движещи се хора - не видях истерично бързащи, блъскащи се, озъбени на някого, не видях и твърде шумни компании в ресторантите, в които се хранихме. Нямаше много пушещи в smoking area-та. Хората живеят разумно, здравословно и доста усмихнато, дори да изглеждат вглъбени и затворени. Карат велосипеди, редят се и на опашки в магазина, но не бързат. Казват "добър ден" и "лека нощ" на непознати в коридора на хотела. И... вече пазаруват коледни подаръци. Нищо, че и там има финансова криза. Дойдох си на думата. Всичко вече е украсено. Улици, магазини, дори ресторантите отвътре. Огромни елхи на всяка крачка - и в Лайпциг, и в Берлин.

Всичко започва и свършва тук. Циганските антени на булевард "Европа" - входът и изходът на Европа. Оттук насетне граници всякакви. Географски, икономически, психологически. Площадът в Драгоман. В последния ден преди зимните пости. Дали пък не изядохме принцеси с кайма в бързината? Те, правилата, нали и без това са само думи. Едно от селцата по пътя Трън-Драгоман, който се вие така неразбираемо на картата, че сякаш свършва в нищото. Но иначе го има, караме "по главния път, все направо и сте в Драгоман". Покрай него: кафе-аперитив "Демокрация", надпис "точилар" и разни други реликви. Сред първите образи, които децата рисуват, са къща и дърво, казват психолозите. Те така и си остават, къщата и дървото, доста свързани - и в запустението. Снимката е от село Бусинци, Трънско, където е било първото държавно училище за керамика след освобождението. Затова ги обичам тези места. "Работническо дело". Откога не съм виждала. Както и огнище

Отварям си една от пощите с "десетдневно закъснение". Стар приятел ме пита защо не пиша тук, че му липсват мислите за малките неща... Напоследък сякаш не живея, а тичам. Само задръстванията забавят този безумен ритъм. Но японците скоро ще изкопаят метрото и то ще стигне до радиото. Телефонът ми титка през няколко минути с breaking news - за някоя измама, катастрофа, починала звезда. Въобще лошавина някаква. На другия телефон настоятелно sms-но ми обясняват, че е наложително да спечеля "Мерцедес". Допиваме поредната политическа боза. Кой какво на кого казал, а неговите пиар-и му се обадили и той веднага отговаря, първият му връща, а вторият не се дава и продължава да коментира. И така от зори до мрак. Премиер, който се обади на фенките, кметове с бицепси в старчески дом, кремиковски металурзи с метален блясък в очите/повече метал от този на Доган/, арестувани бизнесмени, а идва и грипът. Един Обама зад океана и заклинанието "финансова криза". Това е похлу

А това е Земенският манастир "Св. Йоан Богослов", който все още има късмета да не е посетен в неподходящо време от неподходящи българи като героите на предишната статия . Дали защото не знаят къде е Земен, дали защото за този обект от Националния исторически музей се грижат по-добре? Св. Йоан Богослов бил любимият ученик на Христос, изобразен е в нишата над входната врата на църквата. В олтарната част на храма са запазени по-мащабни фрагменти от стенописите. Естествено, свещи не се палят. Запазен е почти целият образ на св. Ана, разкрит в първия живописен слой от 11-ти век. И уникален образ на Богородица с нишка в ръка. Изключително ценни са стенописите "Изковаване на гвоздеите за разпятието", "Причастие на апостолите" и ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. В Земенския манастир е един от най-старите запазени образи на пазителя на Рилската обител Св. Иван Рилски. Майсторът не е използвал зашеметяващи и сложни цветове. Нанасял е боята