А това е Земенският манастир "Св. Йоан Богослов", който все още има късмета да не е посетен в неподходящо време от неподходящи българи като
героите на предишната статия. Дали защото не знаят къде е Земен, дали защото за този обект от Националния исторически музей се грижат по-добре?
Св. Йоан Богослов бил любимият ученик на Христос, изобразен е в нишата над входната врата на църквата. В олтарната част на храма са запазени по-мащабни фрагменти от стенописите. Естествено, свещи не се палят. Запазен е почти целият образ на св. Ана, разкрит в първия живописен слой от 11-ти век. И уникален образ на Богородица с нишка в ръка.
Изключително ценни са стенописите "Изковаване на гвоздеите за разпятието", "Причастие на апостолите" и ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. В Земенския манастир е един от най-старите запазени образи на пазителя на Рилската обител Св. Иван Рилски. Майсторът не е използвал зашеметяващи и сложни цветове. Нанасял е боята просто, чувствено и с молитвата на убеден в мисията си човек.
Необичайни за византийската иконография похвати, по-скоро родеещи се с палестински и сирийски източници, правят гледката много различна от тази, която сте срещали в други манастири. Не че тези гледки могат да намалят усещането за грозната загуба на памет, която причиниха осквернителите на Ивановските скални църкви, но поне могат да напомнят, че дори да изглежда тежко и достолепно - миналото е винаги крехко пред безпосочната агресия на днешния ден.
Благодаря на Цветана Таирска, която вече десетилетия разказва на посетителите на това място колко вълшебства може да сътвори човешката ръка. Снимките са направени с любезното разрешение на служители на НИМ с цел репортаж през август 2008 г.
А това е Земенският манастир "Св. Йоан Богослов", който все още има късмета да не е посетен в неподходящо време от неподходящи българи като героите на предишната статия. Дали защото не знаят къде е Земен, дали защото за този обект от Националния исторически музей се грижат по-добре?
Св. Йоан Богослов бил любимият ученик на Христос, изобразен е в нишата над входната врата на църквата. В олтарната част на храма са запазени по-мащабни фрагменти от стенописите. Естествено, свещи не се палят. Запазен е почти целият образ на св. Ана, разкрит в първия живописен слой от 11-ти век. И уникален образ на Богородица с нишка в ръка.
Изключително ценни са стенописите "Изковаване на гвоздеите за разпятието", "Причастие на апостолите" и ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. В Земенския манастир е един от най-старите запазени образи на пазителя на Рилската обител Св. Иван Рилски. Майсторът не е използвал зашеметяващи и сложни цветове. Нанасял е боята просто, чувствено и с молитвата на убеден в мисията си човек.
Необичайни за византийската иконография похвати, по-скоро родеещи се с палестински и сирийски източници, правят гледката много различна от тази, която сте срещали в други манастири. Не че тези гледки могат да намалят усещането за грозната загуба на памет, която причиниха осквернителите на Ивановските скални църкви, но поне могат да напомнят, че дори да изглежда тежко и достолепно - миналото е винаги крехко пред безпосочната агресия на днешния ден.
Благодаря на Цветана Таирска, която вече десетилетия разказва на посетителите на това място колко вълшебства може да сътвори човешката ръка. Снимките са направени с любезното разрешение на служители на НИМ с цел репортаж през август 2008 г.
Коментари
Публикуване на коментар