20 октомври, 2008

малките варвари

В пушилката от оставки и самоубийства, които направиха последните десетина дни истинска риалити снимачна площадка на съвременен мафиотски сериал, най-малко някой ще се трогне от посегателството върху паметник на културата. Съвсем на крайчеца на дъската и малко преди да го изтрият с подгизналата от скандали и разруха гъба на медийния дневен ред, журналистите добавиха и вандализма в Ивановските скални църкви.

Ето така в глупавото и лекомислено ежедневие на днешния презадоволен свят си отиват образи, оцелели векове на мир и войни, на смесване на раси, религии и човешки пристрастия на кръстопътните Балкани. Някакви Стойчо и Цанко, чиито мозъци вероятно са плоски и мътни като далечния хоризонт в мрачно време си правили купон на територията на обект от световно значение под закрилата на ЮНЕСКО. Опитали да вложат своя нещастен варварски почерк/ защото на прочит просто не са способни/, върху лика на светците, битуващи там от Средновековието.

Случката поставя няколко неотложни с драматизма си въпроса:
- Защо няма достатъчно пари за охраната на подобен обект, който в пет следобед оставал на благословията на хилав катинар и на милостта на същества като Стойчо и Цанко?
- Колко време ще възстановяваме обруганите образи в скалите предвид дългогодишната реставрация на Боянската църква например?
- Защо подобни посегателства не ни вълнуват също толкова колкото сериалите с ченгетата и СРС-тата, измамите с европари, че дори изборите в Щатите? Дали не сме тотално ампутирани от съзнанието за ценността на подобно наследство и ако не него, какво оставяме след себе си, освен мръсна, страшна, корумпирана, намръщена държава?

- Дали Стойчо и Цанко не са събирателни образи за едно поколение от малки варвари, които не мащабно, но по малко и систематично оплюват, задраскват, палят и разбиват граденото преди тях, за да ни покажат що за поколение се самоотгледа по време на прехода?
- Колко ли мисли дневно прекосяват семплия душевен мир на Стойчо и Цанко? Дали те не преминават като ехо в пустиня през безкрайно празните им, затънали в безпътица, неграмотност и леност умове?

Няма коментари: