03 октомври, 2008

прозаична история с прозаичен боклук

Има една градинка, чието безобразно състояние преди време ми беше лична кауза. Сега вече не ми е, но гледката остава безобразна. И докато минава времето, ми минават и някои все по-настоятелни въпроси - някои от тях се оформят като диагнози.

Това е "околоблоково пространство" в столичен квартал, както пише някъде из законите, което всъщност е ничие. Защото на патроните му - околните блокове, не им пука за него. На родителите, които водят децата си тук - очевидно също. Защото общото е ничие.

Градинката разполага с една голяма кофа за смет в единия ъгъл и една по-малка, която добра продавачка от близък минимаркет изхвърляше, докато магазинчето не фалира. И тези кофи са ничии. След като водих мълчалива или по-разговорлива кореспонденция с Малката и Голямата община, се оказа, че ако гражданите от околните блокове не благоволят да си изхвърлят тази кофа, няма земна сила или наредба, която да накара хората от "Чистота" да го правят.

Беше ми навик като се понатрупат боклуците и вятърът започне да си играе с тях като на сметище, да взимам чифт ръкавици и голям чувал и да събирам тези нечистотии, в които играят децата. Май съм разказвала и друг път колко хора седяха по пейките, гледаха и цъкаха с одобрение или погнуса: "гледай я тази, колко е луда да чисти нещо, при положение, че никой не я кара!" , "браво на жената, глей' к'ва мръсотия е, няма кой кофата да изхвърли".
Вече не чистя, защото не виждам смисъл. В началото смятах, че смисълът е да убедя и науча собственото си дете как трябва да се отнасяме с пространството, което обитаваме. Сега не мога и себе си да убедя, че усилията на няколко души имат смисъл, ако всички останали поддържат свинщината пред очите на децата си.

И така - гълъбите продължават да си кълват нещо сред боклуците и найлоните, родителите продължават да люпят семки и да си хвърлят фасовете под пейките или пък - да трупат върху препълнената кофа опаковките от чипс, които излитат при първия повей.


А това е обновената стара и грохнала къща точно до градинката, в която се настани някаква фирма. Познайте от три пъти дали "социално отговорният бизнес" е готов толкова често да се включва в малки и нескъпи кампании за поддържане на обществени пространства срещу реклама, а дори и само срещу самочувствието, че прозорецът на бизнеса не гледа към сметище, а към детска площадка на европейска държава.
Така и ще си съжителстваме - в контрасти - простотията и мръсотията до лъскавото и скъпото... В никакъв случай не искам да кажа, че фирмата е длъжна да го направи и да замести грижата на местните жители, но това е само брънка от веригата "колко сме склонни да поддържаме в равновесие микросвета около нас", колко ни пука, имаме ли изобщо тази хигиена на мисълта.
Ще се сетите за социализма и по-чистите сгради, улици, градинки, градове. Но дали това не беше само под натиска на правилата, съботниците, обществено-партийната дисциплина, вменяването на дълга ти към общото? Дали пък не сме си мърлячи открай време? Ето, сега няма принуда, но няма и чистота, няма го чувството за ред и ползата за всички. Приемаш кочината за даденост и през ум не ти минава, че не "някой", а всеки един трябва да се помъчи да я изчисти. Т.е.?

4 коментара:

Ivaynanay каза...

Кога трябва да изоставим личните каузи? Когато разберем, че са загубени? Преди да станем смешни? Можем ли да изоставим личните каузи? Ако можем - наистина ли е било лична кауза? Как можеш да изоставиш личността си? Каква е връзката на личността ни с личните ни каузи?

Иначе за мръсотията около нас. Ето едно подходящо оправдание - кочината ще бъде малко по-чиста дори от една единствена хартийка, изхвърлена в кошчето. Боклукът на другите не трябва да бъде оправдание за нашата свинщина.

talkingDoll каза...

Не си успяла дапривлечеш нечие благосклонно внимание, наистина, но усилията ти не са отишли на вятъра. Това си е твоят смисъл, твоят свят, твойта градинка..

А иначе - не мисля, че има сила, която може да накара масата, творяща свинщината в градинките, дружно да излиза след това и да си я почиства. По-разумно ми се вижда да се плаща сума (всъщност.. като данък смет??) от всеки и общинска фирма да чисти зелените площи. Това е.

Не зная как е в европейските столици, но ще проверя. Някак не ми се вярва там да се разчита на хората, работещи по 8-9 часа на ден в офис в претъпкания център, живеещи в кварталите (като нашия Младост 2 наприкмер) и пътуващи средно по час и половина - два от и до работа дневно. Струва ми се по резонно общината да се грижи за това..

Благодаря ти за този пост! :)

яна боянова каза...

За европейските столици: в Прага например по малките улички в центъра видях метални колчета с намотани върху тях малки торбички: като си разхождаш кучето - да му прибереш ....... В Мадрид, където е по-шумно, по-южно и се предполага, че е и по-разхвърляничко - не видях кучешки остатъци. В Лондон също. Само тук трябва да внимаваш на всяка кричка какво "късметче" ще настъпиш:)

chernobyl каза...

Тези неща - "правилата, съботниците, вменяването на дълга ти към общото" - ги отрекохме и забравихме, но пропуснахме да забележим, че те не са комунистически патент. Има ги и на Запад. И това е една от причините там да е по-чисто.

Другата, по-важна причина, разбира се, е че си плащат, за да им чистят.

Така че мърлячите са си мърлячи навсякъде - твърденията, че българите цапаме повече просто не са верни.

Торбичките в Прага и аз ги видях - взех си даже една за спомен. С нарисувано куче, което седи на тоалетна чиния и чете вестник :)

Не видях обаче собственици на кучета да ги ползват. Оставяха си "тортичките" на домашните любимци там, където си бяха.