Това са думи за малките неща. Които не виждаме, докато се блъскаме, бързаме, мръщим, говорим по телефона и пресичаме на червено. Това са предметите, хората и сградите, покрай които минаваме стотици пъти, без да забележим колко красиви могат да бъдат, ако спрем да ги видим.
Понякога трябва да гледаш нагоре. Защото освен небето, старите олющени и помръкнали фасади, жълтите листа, можеш да видиш надписите от миналото - дори в този грандиозен вид:
... и надписите от сегашното време:
Джамията сутрин е различна, когато градинката до старата баня е почти празна, луната още обикаля безсънна, а навалицата я няма. За играещите шах цигарата и слънчевата есен вероятно са най-големият подарък в този момент.
Може би дървото не избира къде да поникне, както и човек не избира къде да се роди - поне според някои теории...
Но като заговорим за есен, какво друго ако не вечнозелената количка на тази стара фурна, може да напомни за печената тиква. Всяка сутрин побелял мъж излиза отвътре и по къс ръкав или потник, независимо колко е студено, подкарва количката към пазара на "Св. Седмочисленици", а след него се носи диря от пара.
Но като заговорим за есен, какво друго ако не вечнозелената количка на тази стара фурна, може да напомни за печената тиква. Всяка сутрин побелял мъж излиза отвътре и по къс ръкав или потник, независимо колко е студено, подкарва количката към пазара на "Св. Седмочисленици", а след него се носи диря от пара.
Коментари
Публикуване на коментар